Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
— Как го казахте, майн хер?
Курт поднесе запалената клечка към пурата и дръпна безучастно на няколко пъти.
— Казах, че хер фон Рафенов ще изгуби облога. Хер фон Рафенов само се хвали!
Споменатият пристъпи още една крачка напред.
— Ще бъдете ли така любезен да повторите тези думи?
— С най-голямо удоволствие! Хер фон Рафенов не само че много се хвали, но е и голям лъжец.
— Хер! — избухна засегнатият. — И вие се осмелявате да ми го кажете на това място?
— А защо не? Та нали и двамата се намираме на «това място». Впрочем считам, че би било под достойнството ми да обръщам внимание на вашите самохвалства, ако засегнатата млада дама не беше една моя много скъпа приятелка и да пазя името й е мое задължение.
— Чуйте! — извика Рафенов. — Една файтонджийска дъщеря — негова приятелка! И той иска да стане гвардейски офицер!
Всички присъствуващи се бяха изправили. Виждаха, че назрява нов скандал. Най-сетне това бе вечер, за която после дълго щеше да се разказва. Но сега никой не продумваше, тази възможност бе предоставена само на двамата. Непознатият буржоазен натрапник се бе осмелил да се противопостави на полковника и те се надяваха, че Рафенов ще му даде да се разбере.
Само Курт остана седнал. Той реагира хладнокръвно:
— Вече подчертах, че не съм се натрапил, а съм се подчинил на една по-висша воля. Между другото искам да запитам: кой е почтеният — приятелят на една файтонджийска дъщеря или онзи, който се стреми да я прелъсти? Наистина, донякъде се виждам принуден да мотивирам последните си думи. Хер фон Рафенов действително е успял, с рядко безсрамие, да се качи в купето, но не му се е удало да съпроводи дамата до вкъпщ, тъй като тя го е изхвърлила от колата с помощта на един полицай.
Едно «о-о»! обходи стаята. Това бе твърде силно изразяване, развръзката трябваше да настъпи.
Рафенов пребледня — не можеше да се каже дали от ярост или от уплаха, че противникът му знае всичко, но накрая гневът взе надмощие. Той приближи на две крачки от стола, на който Курт продължаваше да седи безгрижно и изрева:
— За какво говорите? За безсрамие? За изхвърляне? А и за някакъв си полицай? Ще имате ли добрината да оттеглите думите си? Веднага!
— Дори и не мисля! — прозвуча студеният отговор. — Аз казах самата истина, а такива думи човек не оттегля.
Фигурата на Рафенов застрашително се изпъна. Виждаше се, че в следващия миг ще се спусне към своя противник. Привидно непредпазливо, онзи остана на стола си.
— Заповядвам ви незабавно да оттеглите казаното и да ме помолите за прошка! — задъхано изрече възбуденият офицер.
— Ха! Какво право имате точно вие да ми заповядвате! — изтръгна се презрително от устата на Курт.
— Охо, повече отколкото си мислите! — изрева побеснелият от гняв човек, едва успяващ да се удържа. — Заповядвам ви дори да напуснете нашия полк, защото не сте достоен за нас. А не го ли сторите доброволно, ще ви принудя. Всъщност известно ли ви е въобще, как някой може да се лиши от униформата си?
Въпреки че продължаваше да се намира в привидно беззащитно положение, Курт се усмихна спокойно и отвърна:
— Това знае всяко дете. Една плесница прави по-нататъшната му служба невъзможна.
— Е, добре! Ще бъдете ли така добър да си вземете думите назад, да помолите за извинение и да обещаете на всички нас, че ще напуснете?
— Смешно! Не си правете глупави шеги!
— Е, тогава си получете плесницата!
При тези думи той се впусна към Курт и замахна за удар. Въпреки светкавичната бързина на движението, Курт се оказа по-пъргав. Парира с лявата ръка удара, улови в следващия миг Рафенов през кръста, издигна го и запокити към пода, където онзи се приземи с шумен трясък и остана да лежи в безсъзнание.
Никой не бе очаквал такава сила и ловкост от младия мъж. Няколко дълги мига в стаята цареше неописуемо объркване. Едни останаха неподвижни, вперили ужасено очи в победителя, проявил преди това морално, а сега и физическо превъзходство. Други се втурнаха към Рафенов, който лежеше като мъртъв на пода. За щастие сред присъстващите се намираше и един военен лекар, който тутакси се зае да го прегледа.
— Няма нищо счупено, а изглежда не са налице и вътрешни увреждания — извести сетне. — Скоро ще се съвземе, като отнесе само някоя и друга синина.
Следователно тази грижа отпадна и след като Рафенов бе настанен на един диван, всички насочиха вниманието си с мрачна враждебност към Курт, който стоеше равнодушно, сякаш нямаше нищо общо със събитието. Полковникът реши, че е настъпил моментът да поеме нещата от висотата на своя ранг. Пристъпи бавно към Курт и заговори заплашително: