Траперът „Лешоядовия клюн“

— Ето нещо, за което нямаше нужда да питате, тъй като всички ние се придържаме към същите принципи и възгледи. Впрочем онзи Унгер постъпва едва от утре, а поканите ще бъдат раздадени днес, така че той хич не ни влиза в работата. Хайде, драги Бранден, вземете поканите. Погрижете се за раздаването!

Адютантът взе плика, връчи на всеки по една покана и прибра останалите за отсъстващите камарад. Едва бе свършил, вратата се отвори и влезе Курт. Всички очи се отправиха към него, но тутакси се извърнаха, та да забележи, че никой не иска да знае за него.

Изглежда това не го смути, тъй като без да сваля фуражка, закрачи към полковник Винслоф, дрънчейки с шпорите си. Спря пред него, удари токове и се представи:

— Лейтенант Унгер, хер оберст. Моля да ми окажете любезността да ме представите на господата!

С картите за вист в ръка, полковникът се обърна полека и сякаш не го е разбрал, запита:

— Как? Какво искате?

— Осмелих се да ви помоля да ме представите на господата, хер оберст.

Полковникът повдигна високо вежди и огледа бавно Курт от глава да пети:

— Ей къде е адютантът фон Бранден. Нека той се заеме с тоя въпрос!

Той сметна, че е сторил достатъчно, ала Курт остана пред него и с висок, сигурен глас извести:

— Позволете, хер оберст! Имам една забележка.

— Е-е? — извърна към него почервенялото си от гняв и неловкост лице полковникът. — Само бъдете кратък!

— Така и ще направя, понеже краткостта ми е привичка. С предишната служба не съм се разделил по своя инициатива, бях преместен в пруската армия по върховно нареждане. Известна ми е традицията в гвардейския корпус, все пак смятах, че другарите — макар в последната война да изпълнявах повинността си като офицер на Великото херцогство Хесен — ще ме оставят да вървя по пътя си без открити предизвикателства. Днес обаче при повечето господа, които посетих служебно, намерих един направо възмутителен прием. Ето защо очаквах и тук да не бъда добре посрещнат. Но аз не съм привърженик на несигурността. Трябва да знам дали ще бъда признат като камарад или не. И още в настоящия миг може да се реши дали ще ми бъде даден свободен път или ще трябва да си го извоювам. Хер оберст, вие се отнесохте с неуважение към мен, което е равносилно на тежка обида и което един командир не бива да си позволява към свой офицер. Длъжен съм да поискам обяснение от вас.