Траперът „Лешоядовия клюн“

Всички се разсмяха. И великодушно дареният хотелиер се присъедини към тях.

— Наистина ли нищо повече не искате? — попита обервах-мистърът.

— Не, напълно съм удовлетворен, ала сега желая отново да съм сам господар на себе си.

Желанието бе незабавно изпълнено, като всички се отдалечиха. Остана само Курт. Едва сега той огледа по-подробно американеца, след което избухна в смях и възкликна:

— Но, човече, как можа да ви хрумне подобен маскарад!

— Това ми създава добро настроение — засмя се и Лешоядовия клюн.

— Пътем вече сте си правил подобни шеги. В Майнц сте бил арестуван.

— Вярно е.

— По-късно пак са ви прибрали от купето…

— …но пък препуснах след него с извънреден влак.

— Да. И което е най-интересното добре си отмъстихте, като наредихте да арестуват оня полковник и лейтенанта.

— И това ли знаете?

— По линията хората разказваха приключенията ви и по описанието разбрах, че само вие бихте могъл да сте героят. Впрочем двамата офицери бяха мои лични врагове. Бяха ми хвърлили око. Отмъстих им, като слязох и установих самоличността им, вследствие на което бяха пуснати на свобода. Искаха да ме принудят да приема по един двубой с тях, ала аз им казах, че лице, получило плесница от странстващ музикант, не е достойно за дуел. Ето как се освободих от тях.

— Хмм! А сега какво ще правим?

— Още днес ще потеглим през Льо Авр дьо Грас (Хавър) за Мексико. Вашите сведения за Хуарес и Максимилиан бяха причина да се подновят и разширят моите инструкции. Наложителна е най-голяма бързина. Но нека по-напред задоволим потребностите на момента.