Траперът „Лешоядовия клюн“
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Траперът „Лешоядовия клюн“». Краткое содержание книги:
С куфарче в ръка, пиратът отиде спокойно до файтона, качи се и заповяда:
— Посока «Фридрихщрасе», впоследствие ще уведомя къде искам да сляза.
Миг по-късно купето затрополя. Тъй като бе най-важно да заличи следите си, спря файтона още преди да са стигнали споменатата улица, плати и продължи пеша. Сетне, след като бе минал по няколко улици и преки, взе втори файтон и съобщи вярната посока на кочияша. Когато пристигнаха, нареди му да чака, изкачи някакви стълби, почука на вратата и влезе при последвалото високо и повелително «Entrez!»[10]. Застана пред генерал Дуе.
— Вие, капитане? — удиви се онзи. — Какво ви води толкова скоро?
— Да ви предупредя, екселенц — гласеше отговорът. — Трябва да бягате незабавно. Предадени сме.
— Невъзможно!
— Но е тъй! Аз се изплъзнах, само защото успях да се справя с полицая и скочих на улицата през прозореца.
— Horrible![11] Кой може да ни е предал?
— Не знам.
— А документите ви?
— Хартата е конфискувана. Генералът пребледня.
— В такъв случай сме изгубени, ако ни спипат — отбеляза. — Трябва да сте забъркал някоя ужасна глупост. По пътя ще ми разправите.
— Искате да пътуваме заедно?
— Това е най-доброто. Няма да прехвърлям руската граница. Трябва да се насочим към Саксония, но не с железницата, защото ще ни заловят.
— Долу ме чака файтон.
— Добре. Ще тръгнем с него, но ще правим чести смени, докато напуснем града, пък сетне ще видим. Спасихте ли парите си?
— Да — Ще трябва да оставя куфара си, ала наличната ми сума е предостатъчна, та да седна да жаля и за него. Напред!
Той пъхна портфейла в джоба си, взе шапката и пардесюто и напусна жилището. Файтонът отнесе двамата бегълци.
10. Две покани за дуел
Беше вечерта същия ден. Старонемската стая на гвардейците в офицерското казино бе ярко осветена и препълнена. Предвиждайки появата на лейтенант Унгер, хората се бяха отзовали в пълен състав, за да му покажат, че не желаят да имат нищо общо с него.
Старшите офицери седяха на последната голяма маса, а по-младшите бяха заели останалите места и оживено разговаряха.
Лейтенант Рафенов, полковият донжуан, играеше партия билярд с Голцен и Платен. Той току-що бе изтървал един лесен карамбол и удари ядосано щеката в пода.
— Всички дяволи, топката мина отзад! — изруга. — Проклет късмет!
— Затова пък ти върви повече в любовта — засмя се Платен. — Но и толкова по-сигурно е, че днес не бива да играеш с капитан Шоу. Ти си разстроен, а той е майстор. Пожали си кесията!
— Шоу? — запита полугласно Голцен. — Ба, той няма и да дойде. С него направо станахме за смях.
— Бих искал да знам по какъв начин!
— Хм! По тоя въпрос не бива да се говори — прошепна важно Голцен.
— Дори и пред камарад?
— В краен случай само пред дискретни.
— Към които ние вероятно принадлежим. Или не? Разказвай!
— Е добре, знаете, че от време на време се отбивам при Янковс…
— При полицейския съветник? Аха. Говори се, че ухажваш най-малката му дъщеря.
— Или тя мен. Както и да е, аз и днес бях там и ето откъде научих, че този капитан Шоу е един политически измамник и не само това, бил дори рафиниран, опасен престъпник.
Рафенов тъкмо се бе прицелил с щеката за удар. Спря смаян и изгледа говорещия.
— Шегуваш се, Голцен!
— Да се шегувам? Даже и наум не ми идва! Нима някой ще арестува човек, считан за забележителен, знатен мъж, без да има под ръка неопровержими доказателства?
— Гръм и мълния! Задържан ли е?
— Поискали са да го арестуват.
— А, но не са го сторили?
— Не, защото офейкал.
— Офейкал? Шоу? Който идваше при нас? Със сигурност ли го знаеш?
— Също така сигурно е, че задушил до безсъзнание комисаря, който отишъл да го прибере и скочил сетне от прозореца на първия етаж.
— По дяволите, та това е позор! Кой би очаквал такова нещо от един толкова порядъчно изглеждащ мъж! И ние му осигурихме тук достъп, въпреки буржоазния му произход, защото е янки, а нали североамериканците нямат аристокрация. Но винаги е така: подай малко на сганта и тя при всички случаи ще те измами. А сега толкова по-голямо задължение имаме да се държим строго с тоя камарад Унгер.
10
Entrez! (Фр.) — Влезте! (Б.пр.)
11
Horrible! — (Фр.) — Ужасно! (Б.пр.)