Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Радослав придоби представа как вадят каменни блокове от скалите, когато му се случи да наблюдава раздробяването на един почти кубичен мегалит.
Джуджетата не търпяха да им се пречкат и сумтяха сърдито даже като ги зяпаха, но Дичо си сложи дебелите очи и остана глух за свадливите им подмятания, огромна част от които и без това не разбираше, тъй като диалектът им бе различен от граморския.
Пренебрегваха и чуждата помощ, затова и сега самостоятелно се покатериха по раменете на другарите си върху скалния отломък, за да овържат мегалита с мрежа въжета. Радослав се зачуди защо го правят, след като арай-квиринът бе поискал от тях не да го местят, а да му го натрошат на блокчета с определени размери.
Но камънарите се струпаха около гранитния куб, облепиха го като мухи и внимателно го заопипваха с пръсти. Сетне изведнъж замряха и хором извикаха нещо. Миг по-късно се чу звук на пропукване, блокът сякаш се слегна малко и поизду мрежата. С пискливи подвиквания джуджетата се пръснаха на няколко разтега от него и замахаха с ръце към реещата се над тях гемия. Тя се сниши, закачи с кука въжетата, издърпа ги нагоре и канарата се срина в купчина правилно отсечени блокчета с две педи височина, две педи широчина и два лакътя дължина. Само малка част от късовете бяха спукани или криви.
Косата на Радослав отново бе щръкнала — вече познат ефект от приложено заклинание. Джуджетата пък сърдито заврещяха към войниците, които преди минути бяха пропъдили, да се захващат за работа и да влачат с мързеливите си лапи камъните натам, накъдето са им изпотрябвали… Дичо и другарите му се втурнаха към камарата. Материалът отиде за настилане на улиците в Лагера, за строеж на сгради и устрояване на тренировъчните полигони.
Скоро строителството и поддръжката на каменните и другите съоръжения премина под отговорността на инженерно-пионерни части. Три четвърти от дружините с кръстосани чукобрадви на стяговете си бяха изцяло джуджешки.
Една сутрин в гарнизона се появиха няколко хиляди души от племе гигантопитеци. Всеки от тях бе по-едър от мъжка горила. Силно прегърбени, изправеха ли се, стърчаха над копие от един разтег. За изненада на Радослав, ортите попаднаха не в строителните дружини, макар някои да получиха такива назначения, а предимно в медицинските служби — като санитари. По време на ученията Дичо се убеди колко внимателни и нежни бяха грубите на вид същества, колко грижовно пипаха бойците, обявени за „ранени“. Незначителен брой от гигантите си навлякоха брони и се въоръжиха с огромни чукове под знамената на аравите, специално предназначени да щурмуват крепости.
Непосредствени началници на тролоподобните великани бяха офицерите нуадугу — лечителите. Те спадаха към невижданата в човешките цивилизовани армии специалност — тази на магьосниците колобру — и имаха представители от всички раси, дори от върколашката. Явно всички кашепски народи познаваха заклинателното изкуство.
Това за пореден път подсети Дичо за шамана на Селото. Все повече се съмняваше, че старчето е било само ритуална фигура. Дали старият Муро не е някъде тук, в Армията?…
Свитата на всеки лечител се открояваше с бяло-червено-черните си наметала, украсени с особена емблема, която тук заместваше червения кръст. Самият нуаде бе препасан с широк метален колан с гравирани елени, или по-скоро кошути.
Числящият се към тяхната дружина лечител още при комплектуването на войската връчи на всеки ратник набор мехлеми: мазило за рани, мазило за уши и за цапане под носа, предназначението на което остана загадка за Радослав, както и шумолящ пакет с два вида превръзки за счупвания — кръвоспиращи и самостягащи се. Пред младия мъж магьосникът се затрудни, огледа го, почеса дългия си, провиснал като хобот нос и реши да го третира като фамор. Така Дичо получи съответните лекарства за една от паласките си.
Дружинният нуаде непрекъснато гонкаше редниците да се мият и чистят. Веднъж в отряда раздадоха парчета от някакво вещество, в което Радослав припозна смачкани пчелни килийки. Миришеха горчиво и той заподозря пчелна отрова. Наредиха им да се мажат с това преди сън, но Дичо отказа и се помъчи да обясни на лечителя, че е алергичен. Онзи по едно време схвана и му даде друго. На втората вечер Радослав вече бе свикнал с мускусния мирис.
На всеки три сола долните дрехи на войниците се изваряваха в казаните на светлинните ями. За по-радикално обезпаразитяване лечителите отваряха сандъчета с мравуняци. Ръководеха рижите насекоми с помощта на игла, която топваха в малки шишенца от малахит и докосваха с нея някоя от мравките. Бе същинско чудо.