Мечът на Гедеон

— Вие ли сте Мърфи?

— Същият.

— Искам да взема лодка под наем.

Бързо уредиха въпроса и Мърфи го придружи до кея зад магазина. Там бяха завързани десетина открити лодки от фибростъкло, всяка с извънбордов двигател с мощност шест конски сили, котва и туба бензин.

— Идва буря — каза собственикът, докато приготвяха лодката за отплаване. — Гледайте да се върнете до четири.

— Няма проблем — отвърна Гедеон, докато слагаше в лодката рибарския прът и кутията със стръв, които беше купил за заблуда.

След няколко минути потегли. Мина под моста на Сити Айланд и излезе в откритите води на Лонгайландския залив. Харт Айланд отстоеше на около осемстотин метра североизточно, продълговата ниска суша, забулена в мъгла, над която най-малко на петдесет метра се издигаше грамаден комин. Вятърът се усилваше и малката лодка забиваше нос в надигащите се вълни, които шумно плискаха бордовете. Тъмни облаци се плъзгаха по небето и чайките с остри крясъци се носеха по въздушните течения.

Гедеон погледна картата и различните ориентири: Скалите на екзекуцията, Блаузис, Дейвидс Айланд, Хай Айланд, Рат Айланд. Опита се да запомни междинните точки по пътя — на връщане щеше да е тъмно.

Островът бавно изплуваше от мъглата.

Дълъг над километър и половина, той бе покрит с редки дървета, растящи между разрушени тухлени сгради. Когато стигна на стотина метра от брега, Гедеон завъртя румпела и обиколи сушата, като я проучваше с бинокъл. Високият комин се издигаше над разрушен комплекс от източната страна, който приличаше на електроцентрала. Навсякъде имаше рифове и подводни скали. През двеста-триста метра по брега бяха поставени гигантски като билбордове предупредителни надписи: