Мечът на Гедеон

63.

Облечен като студент, тръгнал на автостоп, в десет вечерта Гедеон се шляеше по Сити Айланд Авеню и наблюдаваше отдалече „Мърфис Бейт енд Такъл“. В раницата си носеше двата незаконни пистолета, кутии с муниции, нож, начелен фенер, сгъваеми лопата и кирка, въже, сълзотворен газ, резачка за метал, инфрачервени визьори, карти и бележника си. Повеите на вятъра откъм Залива люлееха старата дъсчена табела на „Мърфис“. Миришеше на солена вода и водорасли. По хоризонта на юг проблясваха далечни светкавици, разцепващи кълбящите се облаци, които бързо приближаваха.

Не виждаше и следа от Минди. Вече бяха изтекли няколко минути от уречения час на срещата, но той предполагаше, че агентката е дошла рано, скрила се е някъде и го чака да се появи.

Сякаш по даден знак чу тихия й глас от тъмния парк зад него.

— Здравей, Гедеон.

Тя излезе от мрака, стегната и атлетична, също с раница на гърба, с вълнена барета, весело килната на главата й. Вятърът развяваше късата й коса. Поздрави го с нежна целувка.

— Каква очарователна изненада! — възкликна той.

— Не се дръж като кретен — отвърна Джексън. — Това е елемент от прикритието — двама студенти на лятна екскурзия, както самият ти каза, нали така?

— Аха.

Пресякоха улицата. До фирмата за лодки под наем имаше склад за яхти, ограден с висока телена мрежа, която преграждаше достъпа към кейовете. Гедеон се огледа, успокои се, че булевардът е пуст, покатери се по оградата и скочи от отсрещната страна. Минди с лекота го последва. Тичешком прекосиха склада, прескочиха още една ограда и се озоваха на алеята към подвижните кейове.

— Тук държат извънбордовите двигатели. — Той посочи една заключена барака, извади резачката за метал и свали катинара. След малко двамата изнесоха двигател с мощност шест конски сили, пълна туба бензин, горивни маркучи и две гребла. Скочиха в една от лодките, Гедеон монтира двигателя на кърмата и свърза горивните маркучи, докато Минди развързваше и отблъскваше лодката от кея.

Той започна да гребе и бързо излязоха под напорите на усилващия се вятър.

Джексън се прикри от хвърчащите водни пръски.

— Готов ли си с плана?

— Разбира се. Кимащия жерав вече е на острова. Важно е да си мисли, че ще отида сам. Затова залегни и остани така, докато ти обясня всичко.

— Дадено, шефе. — Тя се сви на пейката.

Когато се отдалечиха от кея, Гедеон спусна двигателя, запали го и взе курс по защитения от вълните канал към чернеещия в далечината мост на Сити Айланд. Оттам щяха да излязат в откритите води на Лонгайландския залив. Въпреки мрака виждаше белите гребени на вълните. Пресичането на Залива нямаше да е никак лесно.

— Давай да чуя — каза Минди от дъното на лодката.

— Ще те оставя в южния край на острова и ще сляза някъде по средата. Оттам ще отида пеш до гробището. Ти следвай картата, която съм ти скицирал. Придържай се към начертания маршрут — този остров е истински капан. Докато стигна до гробището, ти вече ще си заела позиция в горичката и ще ме прикриваш. Отивам там, намирам крака, вадя жицата и си тръгваме.