Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Когато се обърна и понечи да си тръгне, чу глас:
— Чакай малко.
Завъртя се към тях и видя, че са извадили пистолети.
— Дай и останалите пари — нареди Дългуча.
Гедеон го зяпна.
— Ограбвате ли ме? Клиент?!
— Загря, малкият.
Носеше в себе си още две хиляди. Взе бързо решение, извади парите и ги хвърли на земята.
— Това е всичко.
— И патлака.
— А, това вече е прекалено.
— Тогава си цуни белия гъз за сбогом. — Двамата ухилено се прицелиха в него.
— Белия си гъз ли? — смаяно попита той, извади пистолета и го насочи към тях.
— Забравяш, че не е зареден, розовогъзо копеленце.
— Ако ви върна патлака, обещавате ли да ме пуснете да си ида? — изхленчи Гедеон и го протегна напред.
— Дадено. — Уверението беше последвано от две тъпанарски усмивки.
Ръката му трепереше толкова силно, че те се разсмяха. Дългуча посегна да вземе оръжието и точно в този момент на разсейване Гедеон замахна към Херпеса и изби пистолета от ръката му, като в същото време го изрита отстрани в коляното и отскочи от огневата линия на Дългуча. Херпеса с рев се свлече на пода, Дългуча стреля и Гедеон усети, че куршумът одрасква рамото на якето му. Изкрещя, хвърли се върху едрия латиноамериканец и го повали като прогнил дънер. Изтръгна пистолета от пръстите му и с едно-единствено мощно движение притисна дулото в окото му.
— Не, не, оуу! — измуча от болка Дългуча и се опита да извърти глава, ала Гедеон натисна още по-силно. — Стига бе, моля ти се! Уф, мамка му, недей! Окото ми!
Херпеса се изправи, вдигна оръжието си и се прицели.
— Хвърли го, иначе ще стрелям! — изкрещя като побъркан Гедеон. — А после ще убия и теб!
— Хвърли го! — изписка Дългуча. — Прави каквото ти казва!
Херпеса заотстъпва, без да пуска оръжието. Гедеон виждаше, че се кани да духне. По дяволите, да изчезва. Херпеса се обърна и си плю на петите. Гедеон чу шляпащите му стъпки по стълбището, после се разнесе трясък — беше паднал в паническото си бягство. Пак куцащи стъпки, после тишина.
— Май останахме само двамата — каза той. Усети, че по ръката му се стича топла кръв. Явно куршумът бе засегнал рамото му. Около дупката в якето стърчаха разръфани влакна. Но не усещаше болка.
Дългуча забърбори несвързано. Като продължаваше да притиска дулото на пистолета към окото му, Гедеон бръкна в джоба му и извади парите. Вътре имаше още една, много по-дебела пачка — поне пет хиляди. Взе и тях, както и един нож. После се замисли за миг и скъса златните ланци от врата му, измъкна диамантените му пръстени и му взе портфейла. Пребърка и останалите му джобове и откри ключове за кола и апартамент, монети и шест деветмилиметрови патрона, явно от пълнителя на беретата.
Накрая отдръпна дулото от окото му. Дългуча се отпусна на пода и захълца като бебе.
— Чуй ме добре, Фернандо — каза Гедеон, след като хвърли един поглед на шофьорската му книжка. — Ключовете ти са у мен. Знам ти адреса. Само опитай нещо — ще дойда у вас и ще пречукам семейството ти, кучето ти, котката ти и златната ти рибка.
Онзи изстена, скри лицето си с шепи и се заклати на пода като побъркан.
Преди да излезе, Гедеон се увери, че Херпеса не го дебне, и се насочи към метро станцията на Гранд Конкорс. По пътя хвърли ключовете, дрънкулките и портфейла в една шахта, но задържа парите и оръжията.
Сега имаше два пистолета. Вмъкна се в един вход и огледа плячката си. Вторият беше „Торъс Милениъм Про“, трийсет и втори калибър, със зареден пълнител. Гедеон вкара деветмилиметровите патрони в пълнителя на беретата, зареди я и пъхна и двата пистолета под колана на кръста си. После си съблече якето и огледа раната. Оказа се, че не е толкова повърхностна, колкото си мислеше, но костта все пак не бе засегната. Отново се облече и си погледна часовника. Десет сутринта.
По пътя за метрото се отби в една дрогерия, купи лейкопласт и превърза рамото си в тоалетната. После импулсивно влезе в първата срещната книжарница и купи бележник, листове, химикалка и дебел кафяв плик. Накрая седна в съседното кафене да си напише завещанието.
59.
Кафенето се оказа приятно място, последен бастион, който упорито се съпротивляваше срещу царящите навън мръсотия и безнадеждност. До Гедеон моментално се приближи властна сервитьорка, най-малко на шейсет, но бойна като тийнейджърка, жестоко напудрена й гримирана.
— Какво да ти донеса, готин?
Беше идеална. За пръв път от доста време го обзе приятно усещане и той се опита да се усмихне.
— Кафе, яйца на очи, бекон, бял хляб.