Мечът на Гедеон

— На Канал Стрийт ли? — Двамата отново се спогледаха. Чернокожият се мъчеше да не се разсмее, докато разглеждаше пергамента. — Според това тук ти даже си сбъркал острова.

— Така ли?

— Кръстчето на картата е на Дейвидс Айланд. Това е ей оня остров там. — Той посочи с брадичка.

— Това не е ли Дейвидс Айланд?

— Не. Това е Харт Айланд.

— Нямам опит с океана, сигурно съм се объркал.

Пак смях, само че по-скоро весел, отколкото презрителен.

— Направо си се изгубил бе, човек.

— Май че е така.

— Та кой пират трябва да е заровил това съкровище? Капитан Кид ли? — Ново подхилване, после лицето на чернокожия пак стана сериозно. — Виж сега, Крю, ти си знаел, че си в нарушение. Видял си надписите. Не ни баламосвай.

Гедеон сведе глава.

— Да, видях ги. Съжалявам.

Радиостанцията отново изпращя и друг глас попита за нарушителя.

— Човекът търси заровено съкровище, господин капитан. Носи карта и тъй нататък. Купил я на Канал Стрийт. — Надзирателят млъкна и Гедеон чу смеха от отсрещната страна. — Какво да го правя?

Заслуша се за кратко, после отвърна:

— Ясно. Край. — Чернокожият се ухили. — Днес имаш късмет. Няма да те арестуваме за незаконно проникване в общинска собственост. Къде ти е лодката?

— На плажа до ей онзи големия комин.

— Ще те заведа при лодката ти, ясно? За твое сведение, островът е абсолютно забранен за посещение.

— Какво… хмм… правите тук?

— Декоративни градини — отново се изхили надзирателят. — Хайде да вървим.

Гедеон го последва по полето и двамата излязоха на пътя.

— Сериозно, защо заравяте всички ония сандъци на това поле? Приличат на ковчези.

Надзирателят се поколеба.

— Наистина са ковчези.

— Това да не е някакво гробище?

— Да. Общинското гробище на Ню Йорк. Гробището за бедни.

— Гробище за бедни ли?

— Когато някой умре на територията на града и няма роднини или пари за погребение, го погребват тук. Затворници от Райкърс Айланд вършат тая работа, затова е забранено за посещение, разбираш ли?

— Така ли? Колко души са погребани тук?

— Над един милион — с нескрита гордост отговори надзирателят.

— Леле!

— Най-голямото гробище на света. Използва се още от Гражданската война.

— Невероятно. По християнски ли ги погребвате всичките?

— Различно. Идват всевъзможни духовници — кюрета, пастори, равини, имами. Различните религии се редуват.

Минаха покрай старата електростанция. Порутената турбинна зала се извисяваше над гъсталаците край обширно поле.

— Къде ти е лодката? — попита надзирателят, като се взираше към брега оттатък полето.

— Там долу на плажа, зад бетонната стена.

Вместо да продължи направо през полето, надзирателят пое на север по пътя.

— Защо отиваме нататък?

— Преминаването през това поле е забранено.

— Защо?

— Не знам. Много места на острова са опасни.