Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
— Гедеон?
— Къде си? — попита той.
— В центъра. Още нямам никакъв късмет с жената. А ти? Откри ли нещо?
— Всичко.
Мълчание. После хладно:
— Разправяй.
— Първо искам да ми обещаеш нещо. Ще го направим по моя начин.
Пауза.
— Добре. Разбрахме се. По твоя начин.
— У не е носил планове за оръжие — носил е парче жица в крака си. Жица от революционно нов материал. Числата са неговата формула. Събираш двете и получаваш всичко.
— Какъв нов материал?
— Суперпроводник, който работи при стайна температура. — Гедеон й обясни значението на това откритие и остана впечатлен от бързината, с която агентката схвана последиците — и опасностите — от него. — Краката са били ампутирани след катастрофата — продължи той. — Погребали са ги в масов гроб на Харт Айланд, нюйоркското гробище за бедни. Трябва да се погрижа за някои неща и довечера отивам на Харт Айланд да изровя краката.
— Как ще ги намериш?
— Ампутираните части от тела са в номерирани сандъци, които се погребват в съответния ред. Знам номера. Измислил съм всичко. На Сити Айланд има едно място, където дават лодки под наем, точно отдясно след моста. „Мърфис Бейт енд Такъл“. Чакай ме там в десет вечерта.
— На какво разстояние от брега е този остров?
— На около километър и половина североизточно от Сити Айланд, по средата на Лонгайландския залив срещу Пясъчния нос. Носи снайперска пушка.
— Поразително! Как успя да…
— Кимащия жерав ще е там — прекъсна я той.
— Господи!
— Не забравяй за уговорката ни. Ще го направим по моя начин. Не искам на острова да се изсипе цяла армия от ЦРУ и да подплаши Кимащия жерав. Само ние с теб.
Гедеон затвори, после вдигна някаква хартия от пода на вагона и започна да пише на нея.
Кимащия жерав седеше на тротоара срещу „Сейнт Бартоломю“ и дрънкаше на очуканата си китара. Полицаите бяха дошли и си бяха отишли, бариерите бяха вдигнати, почистващите екипи бяха приключили в черквата. Всичко си течеше постарому. Прекрасна утрин, само с няколко пухкави облачета по небесната синева. Сега просто трябваше да чака.
Забеляза Крю да се приближава откъм Четирийсет и девета улица — вървеше срещу навалицата отиващи на работа нюйоркчани — и да завива по Парк Авеню. Тъкмо навреме. Обзе го удовлетворение, като видя, че американецът прилича на смъртник: изпит, чорлав, с тъмни сенки под очите. Пресече булеварда и тръгна право към него. Кимащия жерав продължи да свири и тихо да пее. Крю спря от другата страна на калъфа. Утринните тълпи се точеха покрай тях и той знаеше, че Крю няма да направи нищо прибързано.
Крю пусна смачкано листче в калъфа при събралите се банкноти и монети. След това зачака. Кимащия жерав довърши песента и най-после вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Гледаха се така почти цяла минута и Кимащия жерав усети неумолимата омраза в очите му, омраза, която стопли сърцето му като огън. После мъжът внезапно отмести поглед, обърна се и тръгна по обратния път към Лексингтън Авеню.
Когато изчезна, Кимащия жерав вдигна бележката, разгъна я и я прочете.
Ще се срещнем в полунощ на Харт Айланд. Там са погребани ампутираните крака на У. Точното им местонахождение ще бъде написано на лист в джоба ми. За да вземеш него и после жицата, ще трябва да ме убиеш. Иначе ще те убия аз. Така или иначе, единият от нас ще умре на Харт Айланд.
Така си го замислил, така и трябва да бъде.