Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
Гедеон тръгна на север към гробището, като се криеше в храсталаците и горичките край пътя. Напредваше бавно, като се ориентираше по картата, водеше си бележки и запаметяваше всичко. Гледката напомняше постапокалиптичен пейзаж, цял град, предаден на разруха. Вратите и прозорците не бяха затворени или заковани, все едно преди около половин век всички просто си бяха отишли, за да не се завърнат никога. Тук-там имаше паркирани коли, потънали в бурени, бакалия с отдавна разпаднали се стоки по лавиците, къщи с паднали врати, в които се мержелееха изгнили мебели, обелени тапети, чадър на стойка до вратата, стара шапка на масата. Подмина черква със срутен покрив, месарница с все още висящи на стената ръждиви ножове — и захвърлена на централния площад стара безглава кукла Барби. В края на градчето стигна до бейзболно игрище, чиито пейки бяха увити в растения, а самото поле приличаше на млада гора.
Заобиколи развалините на санаториум за туберкулозно болни и редиците спални корпуси на изправителен дом за непълнолетни, на чиито порутени фасади се четеше БОГ И ТРУД. Навсякъде зееха ями, стари мазета и основи на сгради, някои зейнали, други все още покрити с прогнили дюшемета. Всичко сякаш щеше да се разпадне всеки момент. Отново се консултира с картата от Гугъл Ърт и зад спалните корпуси откри грамадна кръгла бетонна площадка с ръждиви метални капаци — останки от старата подземна зенитна артилерийска база.
Когато наближи северния край на острова, сградите отстъпиха мястото си на обширни обрасли полета, осеяни с варосани и номерирани циментови стълбчета. Ревът на фадромата се усилваше. Той се вмъкна в една по-гъста горичка край гробището и продължи на север. След около четиристотин метра стигна до поредното обрасло поле и се наложи да залегне и да запълзи по корем. След малко вече наблюдаваше през бинокъла работниците около наскоро изкопания трап.
Ковчезите бяха разтоварени покрай дългата траншея и затворниците ги подаваха на другарите си в изкопа, които ги подреждаха в четири редици, по шест ковчега един върху друг. Докато Гедеон ги гледаше, подредиха два реда ковчези, общо четирийсет и осем. Върху капака и отстрани на всеки с черен маркер бяха написани номера.
Надзирател с клипборд следеше хода на работата. Когато спуснаха всички ковчези в траншеята, мъжете покриха най-горния ред с листове гофрирана ламарина и се дръпнаха настрани, а багеристът запали двигателя и почна да зарива ламарината с пръст до равнището на земята. Вятърът духаше силно, люлееше върхарите и от време на време донасяше до Гедеон миризма на дизелово гориво и влажна почва, примесена с остра смрад на формалин и тлен. В отсрещния край на полето имаше тухлен навес, под който беше паркирана втора фадрома.
Гедеон заобиколи откритото пространство в търсене на по-добра позиция и в опит да определи къде може да са погребани малките сандъци с крайници. Откри каквото му трябваше във втори, успореден изкоп на известно разстояние от първия, само отчасти покрит с пръст. Последните сандъци не бяха заровени — очевидно очакваха да докарат още. Тези по-малки ковчези бяха номерирани по същия начин и също бяха покрити с гофрирана ламарина, затисната с пръст в единия край, явно за да ги защитят от природните стихии, докато попълнят редовете.
Трябваше да ги огледа по-внимателно. Ровът беше дълбок и от мястото си Гедеон не виждаше дъното му. За да надникне вътре, се налагаше да се приближи. И това нямаше как да се случи, без да го заловят.
Той се изправи, пъхна ръце в джобовете си и нехайно закрачи през голото поле.
62.
Забелязаха го моментално.
— Ей! Ей, ти! — Двама надзиратели извадиха пистолетите си и се затичаха към него. Гедеон не спря, а бързо се приближи до изкопа. Когато стигнаха до него, стоеше на ръба и гледаше вътре.
— Ръцете отпред! Дръж си ръцете отпред да се виждат!
Гедеон вдигна глава и се престори на изненадан.
— Какво има?
— Не мърдай! Ръцете отпред! — Първият надзирател приклекна на едно коляно и се прицели в него, докато вторият предпазливо се приближи, държеше оръжието си в готовност. — Ръцете на тила!
Той се подчини.
Единият беше бял, другият — чернокож, и двамата мускулести. Носеха сини ризи, на гърба на които с бели букви пишеше ОТДЕЛ „ИЗПРАВИТЕЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ“ — ОБЩИНА НЮ ЙОРК. Първият надзирател го претърси и изпразни джобовете му — извади картата от Гугъл Ърт, бележника, портфейла му и парче пергамент, което Гедеон беше приготвил предварително.
— Чист е.
Вторият надзирател се изправи и прибра глока си в кобура.
— Покажи ни документ за самоличност.
— Нищо не съм направил, кълна се! — с писклив от паника глас отговори Гедеон, все още с вдигнати на тила ръце. — Кълна се! Аз съм просто турист!