Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Ричър забеляза, че дъждът е спрял.
След една безкрайно дълга минута човекът на име Пулър се изправи и зарея поглед към необятната равнина. Лицето му беше зелено. Очевидно не изпитваше особени сантименти към възрастния мъж, а просто се беше разстроил от това, че вижда труп. Ричър слезе от колата. Настилката още беше мокра, но въздухът беше изненадващо сух и свеж. Соренсън също слезе. Човекът на име Пулър се обърна и тръгна към тях. Срещнаха се по средата на пътя между колите.
— Вие ли сте вторият по чин в шерифската служба? — попита Соренсън.
— Предполагам — отвърна Пулър.
— Значи предполагате погрешно. От този момент нататък вие сте шерифът. Или поне временно изпълняващ длъжността. Това означава, че имате неотложна работа. На първо място трябва да ни осветлите по текущата ситуация.
— Коя по-точно?
— В района ви е отвлечено дете.
— Не бих казал, че съм в течение.
— Защо?
— Занимавам се предимно с трафика. Към и от магистралата. От Син Сити нататък. Следя с радар за превишена скорост.
— Бяхте ли информиран за това, което се е случило снощи тук?
— Всички бяхме информирани.
— Но не предприехте нищо в тази посока?
— Вече ви казах, че отговарям за трафика.
— Нима шериф Гудман не ви освободи от обичайните задължения?
— Всички бяхме освободени от тях.
— Тогава защо не сте в течение?
— Той не ми каза какво да правя.
— Да си падал на главата си като дете? — не се сдържа Ричър.
Човекът на име Пулър не отговори.
— Свържете се с диспечера и поискайте линейка за прибиране на тялото — разпореди се Соренсън.
— Добре.
— След това уведомете семейството на шериф Гудман.
— Добре.
— После се обадете на погребалната агенция.
— Откъде?
— От телефон, разбира се. Всеки телефон ще ви свърши работа. Само гледайте да е някъде по-далече от мен.
Човекът на име Пулър тръгна към патрулката си, а Ричър и Соренсън поеха по алеята към къщата на съседката.
Съседката на Делфуенсо беше на трийсет и няколко години. Дъщеря ѝ беше десетгодишна, копие на майка си, но малко по-стройна и по-слаба. Казваше се Пола. Беше затворена във вътрешната стая. Без гледка към пътя, без гледка към нищо освен калната угар. Към телевизора в стаята ѝ беше прикачено видео. На екрана се случваше какво ли не, най-често експлозии. Мънички анимационни фигурки изчезваха сред облачета дим, големи колкото топки за голф.
— Съжалявам, но трябва да тръгвам за работа — рече съседката.
— Разбирам — кимна Соренсън.
И Ричър разбираше. Той четеше вестници и слушаше какво си говорят хората. Знаеше, че да загубиш работата си е лесно, но да намериш друга — много трудно.
— Предупредих ги да не отварят вратата — добави жената.
Соренсън измести поглед към детето и попита:
— Защо отвори, Пола?
— Не съм отворила — отвърна детето.
— А Луси защо отвори?
— Защото онзи човек я извика по име.
— Извикал е Луси по име?
— Да. Каза: „Луси, Луси“…
— Какво друго каза?
— Не чух.
— Сигурна ли си? Все нещо трябва да си чула.
Детето замълча.
Соренсън се въоръжи с търпение и зачака.
— Ще имам ли неприятности? — попита Пола.
— Да, хлапе, ще имаш — отвърна Ричър. — Много големи неприятности. Но всичко ще ти се размине, ако ни разкажеш онова, което си чула и видяла тази сутрин. Тогава няма за какво да се тревожиш. Ще бъдеш на чисто.
Това беше оферта за сделка. Добра инициатива. Морковът или тоягата. Стара и изпитана система, до която Ричър беше прибягвал безброй пъти по време на армейската си кариера. Заплаха от десетгодишна присъда се заменяше с три до пет, пробация вместо ефективно излежаване, снемане на обвиненията в замяна на информация. Системата работеше безотказно с двайсет- и трийсетгодишните, а Ричър не виждаше причина да не проработи и с едно десетгодишно дете.