![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш ли някаква идея?
— Ами Луан…
— Тя има друга работа. Не съм сигурен кога ще се върне.
Монтгомъри явно нямаше намерение да го посвещава в тайните на Бюрото.
— Хрумна ли ти нещо?
— Ами мислех си за „Бетър Бизнес Бюро“ в Тампа.
Очите на Монтгомъри светнаха. Той грабна един стол от съседното бюро, завъртя го, седна и провеси ръце над облегалката.
— Разказвай.
— Всъщност операцията е малка, пък и бездруго те вече са изгубили данните си, нали така?
— Всичко, включително и счетоводството си.
— Какво е останало в сървъра им?
— Приложните програми. Текстообработка, формати, базата данни на персонала и данъчната програма, ако си спомням правилно.
— Добре тогава. Обади им се и им кажи, че ще влезем в системата им. Ако изгубят още нещо, ще им го подменим.
Монтгомъри се наведе и дръпна телефона от съседното бюро. Трябваха му десет минути да открие телефонния номер и да получи одобрението им. Нат включи терминала, взе адреса от Монтгомъри и влезе в системата в Тампа.
Намери помощната програма и изкара списъка на директориите.
— Ще ни трябват всички директории, Дарел.
Грей извикваше имената на екрана, докато Монтгомъри старателно си ги записваше.
— Системата е „Уиндоус“ и може да работи в режим „ДОС“. Минавам на „ДОС“.
Дисковата операционна система беше основна за „Ай Би Ем“ и съвместимите с тях компютри. Беше разработена от „Майкрософт“ и носеше пълното име „Ем Ес — ДОС“.
Когато на екрана остана само символът на хард диска „С:“, Грей написа:
C:>del/wpc/ * . *
ВСИЧКИ ФАЙЛОВЕ И ДИРЕКТОРИИ ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИТИ!
СИГУРНИ ЛИ СТЕ? (Y/N)
Y
c:>rd wpc
— Аха! Искаш да изтриеш всички файлове и директории — разбра Монтгомъри.
— С изключение на „ДОС“. Така ще останем само с въпросната скрита директория.
Не след дълго в системите на „Бетър Бизнес Бюро“ нямаше нищо освен базовата операционна програма.
Грей провери използваната памет.
— Достатъчна е за „ДОС“ и скритата директория — каза Монтгомъри.
Прегледаха хард дисковото устройство.
— Няма нито един файл и все пак използваната памет надвишава с 19,8 мегабайта необходимата само за „ДОС“, Дарел.
— Добре, знаем, че е там. Какво ще правим сега?
Грей извади една дискета от джоба на сакото си.
— Случайно имам тук една декодираща програма.
— По дяволите! Откъде я взе?
— Сам съм я писал. Някога обичах да си играя с тези неща.
Той зареди програмата в паметта на терминала. На екрана се появи надпис за въвеждане на команда.
Грей набра адреса на „Бетър Бизнес Бюро“ и предполагаемия път до скритата директория. Натисна клавиша „Enter“.
Хиляда и едно… Хиляда и две… Хиляда и три… Хиляда и…
Хард дискът на „Бетър Бизнес Бюро“ се самоунищожи.
А съвършеният, високотехнологичен монитор на ФБР просто изгоря.
Норма му прехвърли телефонния разговор точно когато двамата с Креншоу тръгваха на обяд с шефа.
— Чакай малко, Том.
Вдигна слушалката.
— Тук е Спенсър.
— Слушам те.
— Ами, шефе, нещата малко се объркаха…
— По дяволите! Какви ги говориш!
— Тя го пипна.
— Я стига! В края на краищата нали сте професионалисти!
— Тя също, шефе. Изкарала е акъла на Кенеди.
Кенеди беше много добър. Мартин не очакваше, че някой изобщо може да го разкрие. Не и след операциите в Никарагуа, Гватемала и Сан Салвадор.
Спенсър му разказа подробностите поне от гледната точка на Кенеди.
— Накрая го принудила да й купи две чаши кафе. Докато го изпие, успяла да го разпита за работата, семейството, очакванията му от живота и прочие. Казала му, че си търси съпруг.
— Само не казвай, че е изплюл всичко.
— Разбира се, че не. Кенеди много добре знаел какво се опитва да направи тя. Било ясно, че е разбрала, но се страхувал да не извика охраната. Не искал да се стига до показване на документи.
— И правилно.
— Обаче мъжът успял да избяга.
— С нищо ли не разполагаме?
— Само с описание. Тук пред мен е.
— Ще разберете ли кой е?
— Работим по въпроса. Само дето имаме малко проблеми с компютърната идентификационна система.
— Да, знам.
Единадесета глава
Кейл Аймри занесе бекона, яйцата, сиренето и кафето на една от масите и се тръшна на пластмасовия стол. Скъса капачката на чашата кафе и отпи първата глътка, разлиствайки броя на „Ю Ес Тудей“ до подноса.