Натиснете Enter ако смеете… [bg]

И го видя. Чакаше зад една от колоните пред дамската тоалетна.

Виждаше се, че е раздвоен. Чудеше се дали да последва Ръсел, или да провери тоалетната.

Ръсел не помръдваше.

Мъжът също.

Трите жени излязоха от тоалетната.

Луан бързо се шмугна сред поредната тълпа пътници. Измина около десетина метра и се обърна тъкмо навреме. Конрад излезе. Мъжът с очилата с рогови рамки също го видя. Луан застана зад една от колоните.

Извади огледалцето и червилото си и под предлог, че си оправя грима, хвърли един поглед по коридора. Изненада се от вида на Конрад. Дългата тъмна коса се подаваше под периферията на бялата каубойска шапка. Страните му бяха доста бледи. Тя можеше да се хване на бас, че съвсем скоро е обръснал брадата си. Носеше синя платнена раница и вълнено бяло сако, преметнато през ръката. И преди си беше едър, но тя го помнеше като непохватен, сто и четиридесет килограмов дебелак. Огромен пояс тлъстини около кръста, увиснали бузи… Вярно е, че в Ломпок спазваха известен режим, но той явно беше продължил с упражненията и след това. Дънките и ризата му стояха много добре. Фигурата му можеше да уплаши някои хора, особено вечер в някоя тъмна алея на парка.

Колкото повече се приближаваше към нея, толкова по-ясно се виждаше полуусмивката на лицето му. В очите му имаше мекота, която не бе забелязала преди. Може би просто не я е имало.

Тя смени ъгъла и забеляза мъжа със сивия костюм, който го следваше двадесетина метра по-назад.

Щракна огледалцето, пусна го в чантата си и я затвори.

Конрад вървеше, без да я поглежда.