Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Искам да кажа, че самото послание вероятно също е ребус — поясни криптоаналитикът. — В един загадъчен текст е скрит друг загадъчен текст. Дешифрираш единия текст, а отдолу изскача друг.
— А вие какво очаквахте?
— Моля?
— Питам какво сте очаквали. Авторът на ръкописа е най-умният човек, който е живял някога на тази планетата. Логично е да се очаква, че неговите ребуси ще се отличават с най-голяма сложност, не смятате ли?
— Всъщност имате право.
— Разбира се, че имам право — каза Белами. — По-добре ми обяснете за какво става въпрос в този шибан ребус, който вече сте дешифрирали.
— Минута.
Томаш опипа джоба на сакото си, обзет от внезапен страх, но за свое най-голямо облекчение откри сгънатия лист на мястото, на което го беше оставил. Тъмничарите в «Евин» бяха истински садисти, но поне зачитаха правото на лична собственост. Или не са допускали, че ще избяга, преди да са огледали всичко? Така или иначе, факт бе, че листчето с ребусите бе оцеляло след ареста.
— Докога ще чакам? — попита Белами, изгубил търпение.
— Да, да, ето го — каза Томаш, разгръщайки листчето. — Ребусът е пред мен.
— Четете най-сетне!
Историкът погледна нахвърляните на ръка редове.
— И така, дешифрирах ребуса, представен от стиховете на първата страница на ръкописа, точно под заглавието.
— Нещо като епиграф ли?
— Да, точно така.
— И какво се казва в стихотворението?
— Малко мрачно звучи — отбеляза Томаш. — Ще го прочета. — Прокашля се. — Terra if fin, de terrors tight, Sabbath fore, Christ nite.
— Господи! — възкликна Белами. — Знаете ли, вече съм чел това! Нашият човек в Техеран ни изпрати стиховете преди една-две седмици.
— Така е, аз му дадох текста.
— Някак зловещо звучи, не мислите ли? Сякаш е пророчество за Апокалипсиса…
— Нали?
— Каквото и да е измислил Айнщайн, сигурно ще прати всичко по дяволите! — предрече той. — Damn it!71 Май наистина трябва да се намесим с военна сила.
— Аз дешифрирах скритото послание.
— Казвайте.
Томаш прокара поглед по редовете, написани на немски.
— Открих, че става въпрос за анаграма. В стиховете на английски има послание на немски език.
— Така ли? Интересно.
— В посланието се казва следното. — Замълча за миг, за да превключи на немски език. — Raffiniert ist der Herrgott, aber boshaft ist er nicht.
Нова пауза настъпи от другата страна на линията.
— Бихте ли повторили? — помоли Белами с променен глас.
— Raffiniert ist der Herrgott, aber boshaft ist er nicht — прочете отново Томаш. — Това означава следното. — Потърси реда с превода. — Изкусен е Всевишният, но злонамерен той не е.
— Невероятно! — възкликна Белами.
Томаш се учуди на въодушевлението на събеседника си.
— Да, наистина е изумително…
— Изумително ли? Това… това е невероятно странно! Не мога да повярвам.
— Да, така е, изречението е малко загадъчно. Може би ние…
— Вие не разбирате — прекъсна го човекът от ЦРУ. — Чух това изречение от устата на самия Айнщайн.
— Какво говорите?
— През 1951 година в Принстън, по време на срещата с тогавашния министър-председател на Израел, Айнщайн произнесе точно тази фраза. Бях там и чух всичко. — Пауза. — Момент… сигурно го имам някъде тук. — По линията се чу пращене, малко след това дрезгавият глас на Белами прозвуча отново. — Ето го.
— Какво е това?
— Транскрипцията на разговора на Айнщайн с Бен Гурион. По някое време те заговориха на немски. Момент… — Шум от прелистване на страници. — Да, тук е. Искате ли да чуете?
— Да, да.
— Айнщайн каза: Raffiniert ist der Herrgott, aber boshaft ist er nicht. — Белами смени тона. — Като чу това, Бен Гурион попита: Was wollen Sie damit sagen? — Отново промени гласа. — И Айнщайн отвърна. — Пауза. —Die Natur verbirgt ihr Geheimnis durch die Erhabenheit ihres Wesens, aber nicht durch List.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Ето го и превода. Айнщайн каза. — Белами отново си преправи гласа, сякаш се опитваше да имитира учения. — Изкусен е Всевишният, но злонамерен той не е.
— Това вече го знам.
— Спокойно. Като чу това изречение, Бен Гурион го попита. — Последва смяна на гласа. — Какво искате да кажете с това? — Нова пауза. — Айнщайн отговори. — Смяна на тембъра. — Die Natur verbirgt ihr Geheimnis durch die Erhabenheit ihres Wesens, aber nicht durch List.
Томаш имаше чувството, че ще избухне от нетърпение.
— Добре, разбрах. Но какво означава?
Франк Белами се усмихна със задоволство, че е принудил португалеца да чака и е успял да изостри любопитството му. Спря поглед на превода и най-сетне прочете последното изречение, произнесено от Алберт Айнщайн преди петдесет и пет години.
71
По дяволите! (англ.) — Б.пр.