Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Томаш успя да се овладее и не се нацупи с досада, както би направил в друг момент. Но баща му беше болен и не искаше да му противоречи заради нещо такова.
— Добре, ще видя какво мога да направя по въпроса.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Мануел въздъхна дълбоко и отпусна глава назад, сякаш го бяха освободили от тежък товар.
— Много добре.
Настъпи тишина.
— Как си, татко?
— Как мога да съм? — прошепна болният, безсилно отпуснал глава върху възглавницата. — Болестта ме разяжда отвътре и не знам дали ще живея седмица, месец, година или десет. Това е ужасно.
— Наистина, ужасно е.
— Понякога се събуждам с надеждата, че всичко е било само кошмарен сън, че е достатъчно да се събудя, за да открия, че всичко си е наред. Но след секунди разбирам, че не е никакъв кошмар, а действителност — поклати глава Мануел. — Не знаеш какво ми струва това, да се събудя обнадежден, само за да се отчая веднага след това, сякаш някой си играе с мен. Ето ти бъдещето, а после веднага ми го отнема, сякаш животът е играчка, а аз съм дете. Случва се да си поплача сутрин…
— Татко, недей…
— Усещам как започвам да губя хората, които обичам, всичко. Как да не съм тъжен?
— Постоянно ли си мислиш за това?
— Не, само понякога. Има дни, когато сутрин си мисля за смъртта, но това са редки случаи. Истината е, че през повечето време се опитвам да се концентрирам върху живота. Докато съм жив, ще се надявам, разбираш ли?
— Трябва да се мисли положително, нали?
— Точно така. Така, както не можем да се взираме в слънцето, така не можем и да мислим дълго за смъртта.
— Освен това, може и да се намери някакъв изход.
Баща му го изгледа с особен блясък в очите.
— Ето това е, може да се случи нещо — възкликна той. — Когато се чувствам най-отчаян, винаги се хващам за тази мисъл. — Млъкна за момент. — Знаеш ли какво сънувам?
— Хм.
— Намирам се в Университетската болница в Коимбра и доктор Говея сяда до мен и казва: «Професор Нороня, имаме ново лекарство, което току-що получихме от Америка. Изглежда, дава много добри резултати там. Искате ли да опитаме?». — Той млъкна, зареял поглед в безкрайността, сякаш сънят му оживяваше точно в този момент. — Дава ми лекарството и след няколко дни отиваме да ми направят томографско изследване. А той изскача пред мен и вика: «Изчезна! Болестта изчезна! Метастазите са се стопили!». — Мануел се усмихна. — Ето, това сънувам.
— Може пък и да се случи.
— Ами да, може. Може да се сбъдне. Всъщност доктор Говея ми разказа, че има много подобни случаи на болести, считани преди за неизлечими. Хора на края на дните си опитват някакво ново лекарство и хоп, оздравяват като по чудо. — Прозя се. — Вече се е случвало.
Настана тишина.
— Татко, преди малко спомена Бог.
— Да.
— Ти си човек на науката, математик, никога не си вярвал в Бога. А сега сключваш споразумения с Него…
— Ами… мм… как дати кажа, не твърдя, че Бог съществува или не съществува. Нека приемем, че съм агностик.
— Защо?
— Защото нямам доказателства за съществуването на Господ, но предвид това, което знам за Вселената, не бих могъл и да твърдя, че Той не съществува. — Закашля се. — Виждаш ли, донякъде съм атеист. Винаги съм смятал, че Господ е човешко творение, прекрасна измислица, с която се утешаваме и запълваме празнотите в познанието ни. Например, някакъв човек си върви по моста, а мостът точно в този момент се срутва. Тъй като никой не знае защо се е срутил мостът, приписват факта на божията воля. — Сви рамене, имитирайки примирение. — «Божие дело». — Закашля се. — Но днес, с нашите научни знания, вече знаем, че мостът е паднал не по божията воля, а защото материалите са ерозирани, защото има пропадане на почвата или се е стигнало до претоварване на съответната конструкция, винаги може да се намери обективно обяснение, което няма нищо общо с каквато и да е божествена причина. Разбираш ли? Някои теоретици го наричат «Бог на белите полета». Когато не познаваме нещо, се обръщаме към Бога и нещата са обяснени, а всъщност има други, реални обяснения, макар и да не ги знаем.
— Смяташ ли, че е възможна свръхестествена намеса?
— Свръхестественото е онова, на което се позоваваме, когато не познаваме естественото. В миналото, когато някой се е разболявал, обикновено казвали, че е обсебен от зли духове. Днес ние казваме, че човекът е пипнал вирус или някакви бактерии, или нещо такова. Болестта е същата, но знанията ни за нейните причини са се променили, нали разбираш? Когато не познаваме причините, се позоваваме на свръхестественото. Сега, когато вече ги знаем, се позоваваме на естественото. Свръхестественото не е нищо друго, освен фантазия, подхранвана от непознаването на естественото.