Божията формула

— Мистър Нороня?

Томаш примига учудено. Акцентът беше определено американски, което означаваше само едно — че ЦРУ няма да го остави на мира.

— Да, аз съм.

— Обаждаме се от дирекция «Наука и технологии» при Централното разузнавателно управление в Ленгли, Съединените щати. Моля, изчакайте един момент. Това е сигурна линия и господин директорът иска да говори с вас.

— Добре.

Музика се разнесе от телефона, докато прехвърляха разговора.

— Hello, Томаш. Обажда се Франк Белами.

При неговия специфичен дрезгав и провлачен глас представянето беше излишно.

— Hi, мистър Белами.

— Момчетата от агенцията добре ли се държаха с теб?

— След Каспийско море — да, мистър Белами.

— А, значи имате оплаквания преди Каспийско море?

— Нищо особено — с ирония отвърна португалецът. — Като изключим факта, че вашата горила в Техеран се опита да ми инжектира отрова.

Белами се разсмя.

— Предвид онова, което се случи по-късно, добре, че не сте го оставили да го направи — каза. — Виждате ли, ако той ви беше неутрализирал, никога нямаше да научим онова, което ни разказахте. Нашето разследване щеше да влезе в задънена улица.

— Благодаря, че се интересувате от състоянието ми — отвърна Томаш. — Трогнат съм, господине.

— Е, малко съм сантиментален. Не преставам да мисля за здравето ви.

— Забелязах вече.

Американецът се прокашля.

— Вижте, Томаш, обаждам ви се по повод на следата, която ни дадохте.

— Каква следа?

— За хотел «Орчард».

— А, да.

— Така… Направихме проучване и открихме, че има стотици хотели с името «Орчард» в целия свят. В Сингапур, в Сан Франсиско, в Лондон… наистина навсякъде. То е като да търсиш игла в купа сено.

— Разбирам.

— Не разполагате ли с още някаква информация, която би могла да ни помогне?

— Не — каза Томаш. — Знам само, че съществува връзка между хотел «Орчард» и професор Сиза. Нищо повече не знам.

— Да… но това е доста неясно — промърмори американецът. — Ще продължим да търсим, разбира се. Въпросът е, че би ни отнело години, нали?

— Разбирам, но нищо не мога да направя.

— Кой ви даде тази информация?

— Ариана Пахраван.

— Хм — каза Белами замислено. — Можем ли да ѝ се доверим?

— В какъв смисъл?

— В смисъл, че казва истината.

— Тя все пак ми спаси живота, нали? Ако не беше тя, сега нямаше да говоря с вас. Предполагам, че казва истината…

— I see.74 Смятате ли, че бихме могли да се свържем с нея?

— С кого? С Ариана ли?

— Да.

— Изключено!

— Защо? Това, че ви е помогнала, означава, че не е непременно на тяхна страна.

— Помогна ми, защото искаше да ми помогне. Не е политически акт. То е… лично.

Белами замълча за част от секундата.

— Виждам, че наистина сте спали с нея.

— Не започвайте пак.

Американецът се засмя.

— Нима е толкова добра в леглото, колкото казват?