Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Не и за мен.
— Въпрос на гледна точка — каза Сисмондини. — Обективно погледнато, нашият човек в Техеран е спазил докрай инструкциите за сигурност, като не се е оставил да го заловят жив.
— Но той беше жив, когато го заловиха. Починал е по-късно.
— В случая това е едно и също. Ако го бяха заловили и го бяха подложили на разпит, катастрофата би била пълна. Иранците щяха да намерят начин да изтръгнат цялата информация и мисията ни в Техеран щеше сериозно да пострада. Ето защо сме много разтревожени от случилото се. Същото щяха да направят и с вас.
— Да, но не го направиха.
— И слава Богу. Но го дължите на вашата приятелка — заключи американецът. — Бихте ли ме извинили за секунда. — Смени тона, сякаш някой му шепнеше нещо на ухото. — Благодаря ви за информацията, беше извънредно полезна. А сега… сега един човек иска да говори с вас, okay?
— Добре.
— Един момент.
Дочуха се странни звуци по линията, после някаква музика, явно прехвърляха разговора.
— Hello, Томаш.
Португалецът разпозна дрезгавия и провлачен глас, привидно спокоен, със зле прикрита агресия.
— Мистър Белами?
— You're a fucking genius.67
Наистина беше Франк Белами, шефът на дирекция «Наука и технологии».
— Как сте, мистър Белами?
— Никак не съм доволен. Ама никак.
— Защо?
— Вие се издънихте.
— О, моля ви! Не е точно така…
— Взехте ли ръкописа?
— Не.
— Прочетохте ли ръкописа?
— Мм… не, но…
— Значи сте се издънили — отряза го Белами с познатите ледени нотки в гласа. — Не изпълнихте своята мисия. Провалихте се.
— Не е точно така.
— А как?
— Първо, не съм бил натоварен с операцията по кражбата на ръкописа. Както навярно знаете, аз не съм оперативен служител на вашето проклето управление, нито съм бил подготвен за въоръжен взлом. Щом операцията се е провалила, то е, защото вашият човек не е бил достатъчно компетентен, за да я осъществи успешно.
— Fair enough68 — съгласи се шефът от ЦРУ. — Ще го отнесе колегата от дирекция «Операции».
— И второ, попаднах на следа за местонахождението на професор Сиза.
— Is that so?69
— Да. Името на един хотел.
— Кой?
— Хотел «Орчард».
Белами замълча, изглежда записваше нещо.
— Ор… чард — каза бавно. — Къде се намира?
— Не знам. Разполагам само с името.
— Много добре, ще наредя да проверят.
— Направете го — настоя Томаш. — Трето, макар и да не ми разрешиха да прочета ръкописа на Айнщайн, знам, че иранците са объркани и не знаят как да го интерпретират.
— Сигурен ли сте?
— Да, така ми казаха.
— Кой ви го каза?
— Моля?
— Кой от иранците ви каза, че са объркани и не разбират ръкописа?
— Ариана Пахраван.
— А, хубавицата от Исфахан. — Направи кратка пауза. — Наистина ли е богиня в леглото?
— Извинете?
— Чухте ме добре.
— Дори няма да ви удостоя с отговор на този въпрос.
Белами се разсмя.
— Хм… чувствителен сте на тази тема, нали? Знам, че сте влюбен…
Томаш го прекъсна.
— Вижте какво — каза той с негодувание. — Искате ли да чуете какво имам да ви казвам, или не?
Американецът смени тона.
— Go on.70
— Мм… докъде бях стигнал?
— Казвахте, че иранците били объркани от документа.
— А, да — възкликна Томаш, подхващайки отново разказа си. — Направо останали изумени от това, което са прочели, и явно не знаят как да тълкуват текста. Ако правилно съм разбрал, иранците смятат, че ключът към ръкописа се намира в две шифровани послания, оставени от Айнщайн.
— Така…
— Но на мен ми бе предоставен достъп до тези две послания. Нося ги със себе си.
— Хм, хм.
— Вече разшифровах едното.
За кратко се възцари тишина.
— Е, аз какво ви казах? — възкликна Белами. — You're a fucking genius!
Томаш се разсмя.
— Знам.
— И какво открихте в разшифрованото послание?
— Честно да си призная, не го разбирам напълно.
— Какво искате да кажете? Или сте го разшифровали, или не сте.
— Разшифровах го — потвърди той.
В действителност Томаш не беше разбулил сам загадката със стиховете, Ариана също беше участвала в работата, но криптоаналитикът реши, че е по-добре да пропусне този факт. Нещо му подсказваше, че Белами ще скочи до небето, ако узнае, че иранката, отговаряща за проекта Die Gottesformel, е в течение на всичко.
— Е, и? — поиска да узнае американецът. — Как да ви разбирам?
67
Вие сте проклет гений. — Б.пр.
68
Съвсем основателно (англ.). — Б.пр.
69
Така ли? (англ.). — Б.пр.
70
Продължавайте (англ.). — Б.пр.