Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
баткото, който я милваше непохватно, когато тя се удареше; братът, който
заспиваше на килимчето пред камината с отворена книга върху гърдите;
който излизаше от езерото, като се смееше и изтръскваше водата от
черната си коса; Уил, който не бе издигнал стена между себе си и
останалия свят.
Младежът обви ръце около тялото си, сякаш му беше студено.
— Не знам кой да бъда без него — рече той. — Теса я няма и всеки
миг, в който не е тук, е като нож, който ме разсича отвътре. Няма я и те не
знаят как да я открият, а аз нямам представа къде да ида, нито какво да
сторя... а единственият човек, с когото бих могъл да споделя агонията си,
не бива да научи. Дори и ако не умираше.
— Уил... Уил. — Сесили сложи ръка върху неговата. — Моля те,
изслушай ме. Става въпрос за това да открием Теса. Мисля, че знам къде е
Мортмейн.
При тези думи очите на брат й се отвориха широко.
— Откъде би могла да знаеш ти?
— Бях достатъчно близо до теб, за да чуя последните думи на
Джесамин. — Сесили усещаше как кръвта пулсира под кожата му. Сърцето
му биеше лудешки. — Каза, че си ужасен уелсец.
— Джесамин? — Уил звучеше объркано, но тя видя, че очите му се
присвиха лекичко. Може би мислите му най-сетне бяха поели в същата
посока като нейните. — Непрекъснато повтаряше, че Мортмейн е в Идрис.
Ала Клейвът знае, че не е там — бързо продължи Сесили. — За разлика от
мен, ти не познаваше Мортмейн, докато той живееше в Уелс. Той познава
планината прекрасно. Някога същото важеше и за теб. Та ние израснахме в
подножието й, Уил. Мисли.
Той я зяпна.
— Нали не смяташ, че... Кадер Идрис*?
* Планина в Уелс. — Бел. прев.
— Той познава тази планина, Уил. И би го сметнал за страшно забавно,
страхотна шега, която да изиграе на теб и останалите нефилими. Отвел я е
точно там, откъдето ти избяга. Отвел я е в родното ни място.
— Посет*? — каза Гидеон, докато поемаше димящата чаша от Софи. —
Имам чувството, че съм се върнал в детството си.
* Горещо питие от мляко, вино или бира и подправки, популярно в
Англия до деветнайсети век. — Бел. прев.
— В него има вино и подправки. Ще ви се отрази добре. Ще подсили
кръвта ви. — Софи се суетеше наоколо, без да среща погледа на младежа,
докато оставяше върху нощното шкафче подноса, който му бе донесла.
Той седеше в леглото. Единият му крачол беше отрязан под коляното,
а кракът му — превързан. Косата му все още беше разрошена от битката и
макар че му бяха дали чисти дрехи, за да се преоблече, все още миришеше
мъничко на кръв и пот.
— Ето какво ще подсили кръвта ми — каза Гидеон и протегна ръка,
върху която бяха нарисувани две руни за възстановяване на изгубена
кръв.
— Какво означава това? Че не харесвате посет ли? — Софи сложи ръце
на хълбоците си.
Все още не бе забравила колко му беше сърдита заради кифличките
под леглото, но му беше простила напълно предишната нощ, докато
четеше писмото му до консула — което все още не беше имала
възможност да изпрати и то почиваше в джоба на изцапаната й с кръв
престилка. А днес, когато острието на автоматона се вряза в крака му и
той рухна на стъпалата пред Института, облян в кръв, сърцето й се беше
свило от ужас, който я бе изненадал.
— Никой не обича посет — отвърна Гидеон с немощна, ала
очарователна усмивка.
— Трябва ли да остана и да ви накарам да го изпиете, или и него ще
изхвърлите под леглото? Защото тогава ще завъдим мишки.
Той прояви благоприличието да придобие засрамен вид. На Софи й се
прииска да беше присъствала, когато Бриджет бе нахлула в стаята му,
заявявайки, че е дошла, за да изчисти кифличките изпод леглото.
— Софи — започна младежът и когато тя го погледна строго, побърза
да отпие от посета. — Госпожице Колинс. Все още не съм имал възможност
да ви се извиня както подобава, така че нека го сторя сега. Моля ви,
простете ми за номера, който ви изиграх с кифличките. Не исках да проявя
неуважение. Надявам се не мислите, че ви ценя по-малко заради
положението ви в домакинството, тъй като вие сте една от най-
прекрасните и безстрашни дами, които съм имал удоволствието да
срещна някога.
Софи свали ръце от хълбоците си.
— Е — въздъхна тя, осъзнавайки колко малко бяха джентълмените,
които биха се извинили на една прислужница, — това беше наистина
хубаво извинение.
— И съм сигурен, че кифличките са били много хубави — побърза да