Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Мета ненадейно скочи, хвърли се встрани и стреля три пъти. После силно извика, като че повече от изненада, отколкото от болка. Язон се притече на помощ, но нужда от стрелба вече нямаше. Овъглената, сгърчена в тревата твар не можеше да бъде опасна вече за никого. Това беше сравнително нова, но вече изучена мутация — своеобразен хибрид между летящ шипокрил и пълзящ таралеж-игломет. Но Мета се беше навела и болезнено намръщена разглеждаше левия си крак.
— Какво има? — попита Язон. — Ранена ли си?
— Дреболия — отвърна тя кой знае защо шепнешком. — Нищо не се вижда, само дето болката е много рязка и силна. Не като от игломет…
Язон коленичи, вгледа се и видя: наистина не е като от обикновен игломет. Малко под капачката на коляното й стърчеше много тънка, но без съмнение метална игла.
Втора глава
Когато напускаха джунглите, вече валеше. През последните години времето на Пир ни най-малко не се беше променило. А и от къде на къде? Ъгълът на наклон на планетната ос е нещо доста постоянно. Тихата ясна вечер бързо преминаваше в нощна гръмотевична буря, а в интервалите между гръмотевиците се чуваше как глухо ръмжат далечните вулкани. Архипелагът, в чийто център пирянците навремето бяха направили печално знаменития ядрен взрив като опит да унищожат врага веднъж завинаги, днес целият беше потънал под водата. Затова пък сеизмичната активност на планетата като цяло леко се беше понижила, а в Отворения много рядко се усещаха съвсем слаби подземни трусове. Все пак мястото на града не беше избрано случайно.
Но сега, когато яростните пориви на вятъра хвърляха върху прозрачния купол на универсалния катер цели потоци вода, а ужасяващо близките мълнии отклоняваха автопилота от курса, на Язон му се стори, че даже неживата природа на Пир умишлено се опълчва срещу тях. Последното приключение го навеждаше на тази мисъл. Той, разбира се, извади игличката от крака на Мета и прибра в пластмасов контейнер за подробно изучаване в лаборатория, а шиломета, (както понякога за краткост наричаха шипокрилия игломет) за всеки случай взеха със себе си, като внимателно опаковаха обгорялото телце в плътен херметичен чувал. Но странната болка в раненото коляно не утихваше, макар че Мета веднага си бе направила пълен комплект инжекции… При това нейният организъм и без друго имаше повишена съпротивляемост, след като на далечния астероид безумният доктор Солвиц я бе удостоил с ваксината си за безсмъртие. Въпреки всичко кракът й започна да отича.
„Това е нещо принципно ново. Нашето обикновено оръжие е безсилно!“ — пулсираха в главата на Язон страшните фрази, изречени някога от Бручо. Старият лекар не само беше записал своето „бълнуване“, но и с помощта на Накса го беше изпратил в ефир. Съобщението бе пристигнало на планетата Щастие и много пирянци отлично помнеха това спешно повикване, този вопъл на отчаяние през цялата Галактика. Хвърлиха се на помощ в почти пълен състав. Но закъсняха. Всички оцелели бяха прибрани от разрушения град и бяха откарани на планетата Щастие.
После пирянците се върнаха обратно, за да започнат нова битка. И за няколко години постигнаха много. За пръв път от момента на колонизацията на тази дива и необуздана планета населението й започна да се увеличава. Жителите вече не се страхуваха да се интересуват от своята история, всички древни табута бяха отменени, като че потъваше в миналото даже делението на „боклукчии“, „говорители“ и „другопланетци“. По примера на Язон пирянците предприеха плахи опити да установят истински контакт с планетата. На мястото на въоръжения неутралитет и временното примирие дойде търсенето на откровено взаимно разбирателство.
Въодушевен от всички тези промени и от своята поредна победа над мрачния астероид на доктор Солвиц, долетял от друга вселена и заплашил човечеството на обитаемите светове, в Язон пламна надеждата да разгадае самата същност на тристагодишната трагедия на Пир. А неговият нов приятел от световете на Зелената Клонка, астрофизикът Арчи, пристигнал от Юктис, издигна още десетина нови хипотези и много помагаше на Язон в търсенията му. Голямата научна програма, разработена от най-добрите специалисти на Галактиката, макар и бавно, се осъществяваше доста успешно.