Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
И както често става, всичко рухна изведнъж. Заредиха се неприятности: първо безумната шифрограма от Бервик, оформена в негов стил на разкошна холография-бланка на Специалния Корпус; зловещата игла с непонятен произход и действие; рязкото влошаване на времето… Какво ли още ги чака? Кой знае! Но Язон имаше предчувствие. Някакво неприятно, такова… и не просто интуитивно очакване на удар — по-скоро шесто чувство — не по-малко сигурно и реално от първите пет, защото неговите телепатични възможности можеха да бъдат обяснени научно.
Мета не стенеше, когато Язон я качи на гръб и почти на бегом я пренесе от площадката за кацане до входа на болницата. Само скърцаше със зъби, докато тримата извикани по радиото медици я наместваха върху носилката. Даже се бе опитала да върви сама и единствено по очите й, които неочаквано от сини бяха станали черни — само зеници, можеше да се разбере колко я боли. Въпреки всевъзможните обезболяващи препарати с общо и локално действие.
Операцията направи лично Тека, който сега беше считан за най-добрия хирург на планетата. Асистираше му опитният Бручо. Те отвориха отока и бързо се добраха до причината. Разбира се, това не беше обикновен шип, а игла с „отделяща се бойна глава“ — така я нарече Бручо, след като внимателно изучи двете части — „ракетоносителя“, доставен в контейнера от Язон, и същинската „глава“ — микроскопичен, но много мощен магнитен генератор, който въздейства върху структурата на човешкия организъм не на клетъчно, даже не на субклетъчно, а на молекулярно ниво. Затова никакви антибиотици и други лекарства не бяха успели да смекчат действието на тази миниатюрна адска машинка.
Когато генераторът беше отстранен, Мета веднага се почувства по-добре и кракът й започна да се оправя, естествено, по-бързо отколкото на други хора. Бручо и Тека вече знаеха за тази нейна особеност, проявила се след заточението й на астероида Солвиц и не се учудваха. Обаче даже на тях не им стигаше научна смелост да допуснат, че степента на възстановяване на тъканите ще достигне сто процента. Това значеше да допуснат съществуването на онова същото безсмъртие, което беше изобретил безумния доктор и което Язон, Мета и Кърк, съгласно твърдата уговорка с Ривърд Бервик, държаха в пълна тайна. От всички освен от Рес, разбира се, който бе станал член на тайното общество много преди тях.
Мета спеше в стаята за реанимация, когато Язон влезе в операционната и попита Бручо, който си сваляше ръкавиците и бършеше едрите капки пот от лицето:
— Кажи, това същото ли беше?
Всички висши ръководители на Пир вече бяха в течение на страшното откритие, направено от медиците, защото бяха следили операцията по визифоните си, а освен това Тека беше коментирал с най-големи подробности.
— Не точно — отвърна Бручо, — но като цяло — да. Така или иначе успях да съживя в паметта си онзи кошмар. Фантастичният вид на тази игличка очевидно разбуди в мозъка ми някакви паметови сектори, които до този момент са били блокирани от амнезия. Спомних си ясно, че не съм бълнувал. Знаеш ли какво видях тогава, Язон? Дай ми една цигара.
— Пирянец да пуши? — не повярва Язон. — Това е нещо ново!
— Сега всеки ден има по нещо ново — промърмори Бручо, запали и отметна ръка като страстен пушач. — Аз съм много стар пирянец, освен това и хирург. Моите физически данни вече едва ли ще повлияят на съдбата ми, а никотинът добре успокоява нервите. Казвам ти го като медик. Но не ставаше дума за това! — сепна се той. — Слушай какво видях тогава. Няколко от нашите приятели загинаха от изстрели на наши пистолети. Сам разбираш, стават такива работи в стихията на боя: и рикошети, и заблудени куршуми, и дори стрелба по своите. Кой ли би се учудил. На моята операционна маса и преди бях оперирал такива ранени. Но този път имаше три попадения подред и все точно в сърцето. Тъкмо бях започнал да мисля, че между нас се е появил безумец или предател. Но след това се вгледах в стрелящите на бойното поле и видях как старият закален в битки Вонг улучва нападащ рогонос, а куршумът се връща и убива (!) моя най-добър приятел. Това се случи няколко секунди преди мига, в който бях зашеметен от взрив, бях погребан под руините на града. Спасителни развалини, както се разбра после…
Бручо замлъкна.
— Всичко това си спомних едва сега. Разбираш ли, Язон, още тогава те се бяха научили да спират и да пренасочват куршумите. Разбира се, не всеки от тях го може — тогава щеше да ни е спукана работата. Но изглежда, когато се премине някакъв праг на ненавист, телепатичното поле придобива свойства на отразяваща повърхност. Така мисля.