Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— И по какъв? — Язон вече се досещаше, но не се решаваше да го каже на глас.
— Прочетох отговора в очите му. Този хилядолетен старец ме гледаше с неистово въжделение. Не се учудвам — такива жени той не беше виждал през целия си безкрайно дълъг живот. С една дума — съблазних го… Ти какво си помисли, Язон? Да, обещах му всичко което искаше. И тоя дърт шипокрил се размекна, отпусна се, стана доверчив като детенце. Като ми даваше пулта, той изглежда наистина смяташе, че ще те зарежа и ще остана при него. А аз казах, че излизам за момент, и блокирах всички врати. Разбира се, не му трябваше много време да разбере измамата. И аз бързах. Бях видяла на диспечерския екран, че момчетата вече изрязват отвор в корпуса на астероида. Да беше видял как се сменяше израза на лицето на Солвиц, докато наблюдаваше това… Тогава успях да подам пси-сигнала, който Стан улови. Беше щастливо стечение на обстоятелствата, че стопиха леда именно на това място…
— Как си могла, Мета?! — проговори Язон, след като най-после си възвърна дар-словото, но все още я гледаше с невиждащи очи.
— Кое? Да подам пси-сигнал?
— Ами, не! Да съблазняваш този старец!
— О, високи звезди! Истински мъжка логика! Ако не се лъжа, някой беше готов да хукне след някаква засукана девица и при това андрошка! — и то заради играта и удоволствието. А когато любещата жена е рискувала, за да му спаси живота, този противен ревнивец вместо благодарност се пули от ужас: „Как си могла?!“ Добре тогава. Още щом пристигнем на Пир, ще те зарежа както тогава — първия път!
— Мета, аз те обичам! — извика Язон възторжено и я сграбчи в прегръдките си.
— Да беше се извинил, прасенце такова!
И като се правеше, че се измъква, тя нежно го заудря с юмручета по гърдите. Нейните смъртоносни юмруци можеха да бъдат нежни юмручета.
— Няма да се извинявам — заяви Язон. — Просто те обичам и това е!
В този момент от интеркома се разнесе гласът на Кърк:
— Приятели! Влизаме в орбита около Пир. Екипажът и всички пътници на линкор „Арго“ да се приведат в готовност. Двадесет секунди след настъпването на безтегловността преминаваме в режим на забавяне с десетократно претоварване. Приятели, поздравявам всички със завръщането у дома.
„За кой ли път се връщам в Света на Смъртта?“ — запита се Язон.
И не успя да ги преброи.
Светът на смъртта по пътя на боговете
Първа глава
Обичаният от народа си цар Ахамант цели седемдесет и четири години управлявал планетата Охромен. Този свят се славел със своите плодородни земи, мек климат и богати залежи от метали. Планетата напълно осигурявала нуждите си сама, така че мъдрият Ахамант, въпреки че се бил наслушал за други светове, небесни лодки и междузвездна комуникация, още на младини бил решил да не влиза в контакт с боговете, както наричали местните жители летящите по небето чуждопланетци. А своите слуги, които настоявали за приобщаване към благата на други цивилизации, царят толкова отдалечил от себе си, че те напуснали Охромен завинаги. И това събитие било наречено Заминаване на Привържениците на Контакта. А планетата продължила да живее благополучно, радостно и сито без войни и разпри.
Младата жена на Ахамант, царица Нивела, му родила деца-близнаци — синът Фрайкс и дъщерята Хела. Те и двамата в еднаква степен били наследници на престола, но никога, дори и през най-ранните си години, не се били карали и по всичко личало, че ще управляват планетата заедно. А това също било възможно на мирния и богат Охромен! Старецът Ахамант се радвал, че като напусне живота, ще остави планетата си в достойни и праведни ръце.
Но тогава се случило нещастието. Вярно казват хората: бяло в брадата — дявол в душата. Влюбил се почтенният цар в младата Инна, дъщеря на някой си Кадмий. И така се влюбил, че изоставил жена си Нивела, прогонил я и довел в двореца си новата царица. А младата владетелка люто намразила заварениците си Фрайкс и Хела. Което, между другото, е напълно естествено, но причината за това се оказала далеч от обикновената ревност. Инна била дъщеря съвсем не на Кадмий, а на някой си Кобалт от планетата Делфа. И била таен агент на могъща междузвездна организация от галактически мащаб. Използвайки високото си положение, тя фактически ръководела селското стопанство на Охромен и успяла да отрови огромни площи, засети с жита и други хранителни растения. За целта Инна употребявала нови биологични отрови и изостаналата в научно-технологично отношение планета се оказала безсилна да се справи с тази катастрофа.