Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
А брат й не бил особено против. Той сам не знаел къде лети. Няма да се връща в Орхомен я! Майка си бил загубил отдавна. Баща и народ — наскоро, и то при чудовищни обстоятелства. А сега било дошло време да загуби и сестра си. Значи такова било желанието на боговете. „Трябва да приемаме съдбата си покорно, без да обръщаме глава към миналото, и да гледаме само напред.“ Така учели древните.
„Прощавай, Хела!“ — извикал Фрайкс и заповядал на „Ослепителният Винторог“ да излети в небето.
Крайна точка на пътуването му станала планетата Егриси, където управлявал цар със странното тройно име Исак Даниил Иот или накратко И. Д. Иот, добър познат на Нивела, но на Фрайкс той се сторил съвсем луд. Наричал себе си слънцелик и въобще считал себе си за син на самото слънце, т.е. на местното светило. За щастие в ежедневието Иот се оказал добродушен старец, приласкал Фрайкс, нахранил го и го облякъл. Не минало и месец когато го оженил за най-хубавата си дъщеря — Галка. Но заповядал да затворят Винторог. Едва сега Фрайкс започнал да разбира, че Ослепителния, който със своята златна кожа приличал на орхоменски хипопотам със спирално засукани бивни, не е никакъв звяр, а все пак машина. Но окончателно всичко се изяснило, когато всички вътрешности на Винторог били извадени и разпръснати според нуждите на други механизми в името на великия Дзевесо — кометоборец и съкрушител на кривопространството. А златната кожа на машината, или както я наричали тук — черупката, като изключителна ценност отнесли в една чимширена гора, заобиколили с два реда бодлива тел, а между тях пуснали да тича ден и нощ свиреп огнедишащ дракон.
Иот, чието истинско име било Сулели („глупав“ по егрисиански, и той се срамувал от името си), направил Фрайкс не само свой поданик, но и свой роднина. На техните отношения можели да завидят всеки тъст и зет, но Фрайкс не можел да се освободи от усещането, че даже неговата любима Галка (която също била кръстена другояче — Халхи — преведено от егрисиански „народ“), та даже неговата любима жена е много по-силно привързана не към Фрайкс, а към донеслия го тук Ослепителен Винторог, по-точно към неговата златна кожа, която била в непонятна магическа връзка с родителите на Фрайкс, както с баща му Ахамант, син на Еол, така и с майка му Нивела, неизвестно чия дъщеря, дошла незнам откъде и изчезнала пак натам. По-късно преуспелият в много изкуства и науки, разпространени на Егриси, Фрайкс веднъж събрал смелост и отправил тайна шифрограма в необятния космос. Изпратил я, без да знае къде, но случайно попаднал на честотата за специална връзка.
Шифрограмата била приета и прочетена, но Фрайкс и до ден-днешен чака отговор, а старият Ахамант също чака — своята жена, мечтаейки да измоли прошка за предателство си, а вечно младата Хела, вече уморена от игри и развлечения със зеленогърдите красавици, чака с нетърпение брат си Фрайкс да я отведе вкъщи на благодатната планета Орхомен, навремето колонизирана още от легендарния космически вълк капитан Миний, пристигнал там с първия междузвезден транспорт „Прометеус Виктори“ в самото начало на Великата Звездна Експанзия.
— Е, как ти се вижда всичко това? — запита Язон.
— Според мен, красива легенда — каза Мета, докато се оглеждаше в търсене на някаква цел.
Но в гората бе тихо-тихо, даже насекоми не бръмчаха.
— Пък според мен е откачен боклук! Набъркано е какво ли не, като в кастикусийска салата, която е приготвил най-бездарният готвач в Галактиката: картофите са нарязани сурови, портокалите в замяна на това са сварени, а вместо саламурени ягоди са наблъскали пресни еридански краставици.
— Нищо не разбирам — изпръхтя Мета. — Какво общо има тук салатата?
— Много общо!
Язон откъсна някакво ярко лилаво цвете и дълго го разглежда. Помисли си: „Ама че работа! Тук никога не са никнали такива цветя!“
— Всичко това, което ти прочетох току-що, не е никаква легенда, а въпросната шифрограма, приета от Специалния Корпус, а преди това засечена от лудия Солвиц и кой знае защо пъхната от него в пакета документи под скромното заглавие „Досие на галактическия гражданин Язон дин Алт“.