Върховната тайна

Отново се събужда.

Ако не успея да си изградя достатъчно солиден въображаем дом, ще се срина психически. Ще полудея.

Защото знае, че след сънищата ще дойдат халюцинациите, след тях — паниката, след нея — психодвигателните проблеми.

Не трябва да се отпускам. Да мисля. Да организирам мисълта си. Да си изработя здрава мисъл, която да издържи на времето.

Пада на пода и не помръдва.

Тънък лъч светлина. Идва от кръглото прозорче. Проверяват дали спи.

Да лежа неподвижно.

Вратата се отваря и един санитар оставя поднос с храна. Не знае колко е часът, но от миризмата заключава, че й носят сутрешната закуска. Значи е минала цяла една нощ. Леко отваря лявото си око.

Тилният кортекс вижда мъжа. Темпоралният асоциативен кортекс я съветва: „Сега или никога“, и допълва: „Трябва да го извадиш от строя тихомълком, без да му дадеш възможност да затвори вратата или да подаде сигнал за тревога.“ Двигателният кортекс изпраща светкавичен сигнал до съответните мускули, които се заемат със задачата. Силата на реакцията им е съвършено премерена.

Преди мъжът да успее да затвори вратата, тя скача и го рита в брадичката, като раздира пурпурната си рокля, но затова пък просва санитаря на пода.

Нахлузва обувките си, грабва една намазана филийка с масло и я заръфва, докато тича по коридора. Разкисната от слюнката, средата на хляба се превръща в топка, която слиза по хранопровода и стига до стомаха. Там стомашните сокове я разлагат. Храната прониква в червата, където ензимите измъкват от хляба захарите, които преминават през стените на червата, разливат се по вените и стигат до главата на Люкрес. Никога досега мисленето и действието не са доставяли на мозъка й такова силно удовлетворение. Нахранен мозък в действащо тяло. Люкрес чувства, че всичките й мозъчни ядра са готови за действие. Първичният, рептилоидният мозък, който управлява нагона за оцеляване, се наслаждава на най-лекия въздушен полъх, на най-лекото докосване на стъпалата й до пода, на най-беглия поглед, обхождащ коридорите.