Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Брадатият трекер остави пушката си и коленичи до Джоди. Първата му работа беше да й вземе въздушния пистолет. След като го пъхна в джоба на гърдите си, той вдигна забралото на шлема й и попита:
— Как е, малката?
Джоди се опита да говори, но думите умираха в гърлото й и тя само завъртя глава.
Трекерът внимателно разкопча яката на куртката й, вдигна верижката и прочете името й.
— Добре, малката… — После сложи ръце около устата си и извика: — Бен! Рой! Елате да видите нещо! — Пак се наведе, опипа стърчащата опашка на стрелата и започна да проучва ръцете и тялото на Джоди, като си свирукаше нещо. Докосването беше уверено, но нежно. Накрая той се изправи и бутна шапката си назад. — Хм… ти си от ешелона, който затъна преди три дни, нали?
Джоди направи мълчалив знак с очи и уста, че е от него.
— Те вече заминаха, малката. Май към Канзас. — Той въздъхна и почеса брадата си. — Така че освен ако не искаш да чакаш тук мютите или койотите, предлагам да дойдеш с нас, Джоди.
— Какво намери, Бийвър?
Джоди не можеше да види кой говори.
Брадатият й спасител каза:
— Какво да намеря, жена си намерих.
— Глупости…
Двама други окъсани скитници се наведоха над нея — единият от лявата й страна, другият над рамото на Бийвър. Този отляво носеше шлем на планерист. Калта, с която беше изцапан, скриваше ярките сини и зелени лентички, но Джоди можа да види достатъчно, за да разбере, че е планерист от ешелона „Кралят на Пекос“. Онзи, който надничаше над рамото на Бийвър, носеше смачкана жълта командирска фуражка. Дългата козирка беше оръфана и втъканата значка липсваше.
— Сигурен ли си? — попита жълтата фуражка.
— Адски глупав въпрос. — Бийвър погледна жълтата шапка и се изкикоти. — Да не мислиш, че съм забравил как изглеждат жените? Я махни тези боклуци от краката й.
Жълтата шапка са залови за работа. Бийвър извади запушалката от меха си, повдигна главата на Джоди от земята и сипа малко вода върху напуканите й устни. Джоди ги облиза и отвори уста за още.
— Благодаря… — изхриптя тя.
— Не изглежда много сексапилна — каза категорично Фуражката.
— Да, доста е изнемощяла — призна Бийвър. — Но ще се оправи. Не се заблуждавай, жилава е.
— Налага се да е жилава — каза Фуражката, хвана убития койот и го отмести. — Окей, дай да я занесем при Медицинската шапка.
Джоди знаеше, че са я намерили мародерстващи ренегати. Беше виждала няколко заловени и върнати във Федерацията за съд ренегати — признаваха престъпленията си пред телевизионните камери, преди да бъдат разстреляни. По-късно, като планерист, беше видяла десетина ренегати, разстреляни от патрулите на „Дамата“. Мъже и жени, за чието откриване беше помагала и тя. Бийвър и двамата му приятели бяха първите живи ренегати, които срещаше очи в очи.
Тя стисна зъби, докато я вдигаха на импровизираната носилка, после изгуби съзнание. Но дълбоко в нея, на подсъзнателно ниво, мъчението продължи. Вътрешният й взор беше непрекъснато втренчен в образа на раната; една безкрайна форма на душевно терзание, което я преследваше и пищеше беззвучно до границата на лудостта.
След осемнадесет часа тя се свести в ръцете на Медицинската шапка. Някой бършеше челото й с мокър парцал. Джоди погледна към небето и пое дълбоко дъх, наслаждавайки се на сладостта на въздуха. О, Кълъбмъс! Как болеше! Цялото й тяло от главата до петите. Нямаше значение. Щеше да живее!
За Стив следващите седмици се сляха в едно и той не можеше да подреди във времето важните събития. Спомняше си само, че го хранеха два пъти дневно с гъста супа от дървена купа — хранеха го Кадилак, Мистър Сноу и няколко жени с израстъци по главите. Жените бяха от непривлекателни и просто обикновени до ужасно уродливи. Отначало мисълта да яде мютска храна го изпълваше с отвращение и той я отказва два дни, но после толкова огладня, че ядеше всичко, което му предлагаха — и се разболя.