Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Щом казваш — отвърна Стив. — За мен е без значение. — Той повдигна глава. — Ти как се казваш?
— Аз съм Кадилак от племето М’Кол, първородният на Скай-Уокър и Блек-Уинг.
— Кадилак… това име на сила ли е?
— Да.
— Кадилак… — повтори Стив. — Никога не съм чувал тази дума. Интересно. — Той се обърна към стария белокос мъж с буци по главата. — А твоето?
— Моето е Мистър Сноу[23].
— Заради косата ти ли? Или и то е име на сила?
Мистър Сноу поклати глава.
— Аз не съм воин. Името ми е взето от думите на една стара песен.
— От Старото време — добави гордо Кадилак. — Преди войната на Хилядата слънца.
— Предполагам, че имаш предвид онова, което ние наричаме Холокост. Преди почти хиляда години…
Мистър Сноу кимна.
— И така, какъв си ти… лечител?
Мистър Сноу се усмихна.
— Покрай другите неща.
— Какви например.
— Той е летописец — каза Кадилак гордо. — Най-великият и най-умният от всички.
Мистър Сноу вдигна скромно рамене и направи знак на ученика си да замълчи.
Кадилак, решен да изтъкне достойнствата на учителя си, продължи, без да обръща внимание на жеста:
— Паметта му достига назад отвъд началото на Плейнфолк в света, който е бил изгубен в огнени облаци. Той знае за ледените колиби, натрупани една върху друга чак до облаците, за гигантските бръмбари с хора в коремите, за квадратните кошници от замръзнала вода, пълни с музика и картини…
— Имаш предвид телевизори…
— И скъпоценни камъни! — извика Кадилак. — Всички тези неща и много други. Много повече дори от вашия Генерален президент!
— Съмнявам се — възрази Стив. — Може ли да чете? Може ли да пише на машина?
Мистър Сноу се усмихна.
— Ти вече знаеш отговора. Вярно е, че очите ми не познават знаците на думите, които говоря, и ръцете ми не могат да ги начертаят на земята. Но ние от Плейнфолк имаме други дарби. Мъдростта на Небесните гласове е по-голяма от всички думи, които лежат заровени във вашите тъмни градове. Ние предаваме нашите знания по други начини. — Той се пресегна и докосна главата на Кадилак. — Това е книгата, в която съм писал. Тя има много повече листа от най-голямата гора.
— Това е книга, която може да бъде унищожена — отбеляза Стив.
— Ако го пожелае Талисмана — призна Мистър Сноу. — Човек и делата човешки умират като цветята преди Бялата смърт. Този Кълъбмъс, за който говориш и който знае толкова много, също е човешко творение. Той също може да се превърне в прах…
— Съмнявам се — каза Стив. — Кълъбмъс е оцелял при Холокоста. Той е построен в наричаното от вас Старо време и непрекъснато се възобновява… по-голям и по-добър отпреди. Той ще съществува вечно.
Мистър Сноу поклати глава.
— Нищо не съществува вечно. И когато дойде денят да се върне в земята, силата, която черпите от него, ще изтече през пръстите ви като вятър. Но помисли за това: вашата желязна змия изпрати много от нашите воини във Високата земя. Тя може да се върне с други воини и да успее да убие всички нас. Нашето минало може да загине с нас, но вие никога няма да унищожите истинското знание. Това е дар на Небесните гласове… и вашето дълго остро желязо не може да ги достигне.
Стив изпита угризение. Той беше от отряда убийци, за които говореше старият мют. Каквато и да бъдеше съдбата му, тези така наречени диваци не го бяха оставили да изгори.
— Виж, преди да продължим искам да ти благодаря, че ми оправи крака и всичко. След онова, което се случи в нивите…
— Мо-Таун е жадна, Мо-Таун пие — тихо каза Мистър Сноу.
— Тъй да е. Предполагам и двамата знаете какво имам предвид. — Стив ги погледна, после отпусна примирено глава. — Ще ме убиете ли? — В сегашното му настроение на невъзмутима еуфория тази перспектива не го тревожеше.
— Не, освен ако нещата не се променят — отговори Мистър Сноу.
— Чудесно — отвърна Стив и се прозина. — Тогава продължавайте да се грижите за мен.
Волята за живот е решаващ фактор, който позволява някои индивиди да оцелеят в ситуации, при които други, в някои случаи техни другари, се предават; предават се без бой. Джоди Казан имаше такава воля — здрава, неугасваща искра на живот, която въпреки всичко продължаваше да тлее в изгореното й и смазано тяло.