Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Вие не убивате, така ли?
— Убиваме, разбира се — отговори Стив. — Трябва да убиваме. Опитваме се да си отвоюваме онова, което ни е принадлежало. Света със синьото небе. Но вие се избивате един друг. — Той посочи главите на Шакатак и Торпедо. — Тези същества са мюти като теб!
Кадилак се замисли над думите му, после каза:
— В нашия свят всички, които не са кръвни братя или кръвни сестри на племето М’Кол, са наши врагове. Ние трябва да защитаваме територията си. М’Кол са потомци на деветата дъщеря на Ми-Шийган и деветия син на Ши-Карго. Много от племената Плейнфолк приемат нашето величие, защото нашето семе идва от героите на Старото време. Но има такива, които завиждат на нашето величие и желаят да ни го отнемат. Ако бъдем предизвикани, ние трябва да се бием до смърт или да изгубим честта си. А без чест ще сме по-малко от прах.
— Защо? Какво лошо има, ако избягаш и по-късно се промъкнеш и прободеш другия, докато той спи?
Кадилак не разбра въпроса и вдигна рамене.
— Воините не постъпват така. Воините на Ши-Карго трябва да следват примера, даден ни от Мо-Таун, нашата Велика майка.
„Това е лошият ти късмет“ — помисли си Стив.
— И къде ние, хм… „подземните хора“… се нареждаме във всичко това?
Кадилак го погледна тържествено.
— Вие сте известни под много имена. Зверове от недрата на земята, същества от тъмните градове, червеи с гладки черепи, които пътуват в корема на желязната змия, носители на смърт, господари на роби, зловещи слуги на Пент-Агон, повелители на хаоса и бедствията на света.
Стив направи всичко възможно да остане сериозен.
— Очарователно. Във Федерацията ние се мислим за добри хора. Вие сте онези, които са причинили Холокоста и унищожаването на света на синьото небе.
— Не зная нищо за този Холокост или за света на синьото небе, за които говориш.
— О, стига — настоя Стив и размаха ръка. — Това е светът на синьото небе! Вие сте изгорили градовете и сте направили земята пуста. Това ние наричаме Холокост. Вие, мютите, сте отровили въздуха и сте ни прогонили да търсим убежище под земята.
— Грешиш — каза Кадилак. — Пент-Агон чрез вас, неговите слуги, е този, който е подпалил войната на Хилядата слънца. Тази война е унищожила земята и почти всяко живо същество върху нея. Ние, Ши-Карго, и нашите братя и сестри по душа, сега известни като Плейнфолк, сме били спасени. Били сме избрани от Мо-Таун да станем силни телом и многобройни, за да защитаваме земята до идването на Талисмана.
— Виж — каза Стив, — не може и двамата да сме прави. Аз знам какво се е случило. Всичко е записано в нашите архиви. Какво доказателство имаш ти, че това, което казваш, е вярно?
— Доказателството е на езиците на нашите летописци. Историята на племето М’Кол е запечатана завинаги в огнените песни на нашия народ.
Стив се засмя.
— Не вярвам. Не ме интересува дали Мистър Сноу е най-великият летописец на нашето време. Никой не може да помни всичко, което се е случило през последните деветстотин години! Това е невъзможно. Федерацията Амтрак работи с факти… милиарди бита доказани данни, съхранени на силициеви чипове… а не каша от спомени в главите на разни старци.
— Използваш много странни думи — каза Кадилак, — но умът ми започва да схваща тяхното значение. Поради войната на Хилядата слънца много наши хора са родени без гънки в мозъците. Те не могат да помнят миналото или знанията, необходими за изкусни занаяти, но на някои, които ние наричаме летописци, Мо-Таун дава силата на сто мозъка и хиляди езици. — Кадилак изправи рамене и повдигна гордо глава. — На мен също ми е дадена такава дарба. Аз зная храбрите дела на М’Кол, историята на Плейнфолк от тяхното начало и световните дела. Тези неща научих от Мистър Сноу, който говори с Небесните гласове. Ти казваш, че вие имате онзи Кълъбмъс… нещо сложно изработено, което помни миналото на твоя народ…
— Да, компютърни архиви — прекъсна го Стив.
— Тези думи имат мъртъв звук — каза Кадилак. — Няма значение. Ако не си спомняте нищо, как можете да сте сигурни какво ви казват тези компютърни архиви?
— Много лесно — отговори Стив. — Компютрите като Кълъбмъс не забравят и не си измислят. Компютърът е машина… — Стив спря. — Знаеш ли какво е машина?
Кадилак поклати глава.