Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
След още няколко дни на умствено и стомашно разстройство Стив вече можеше да задържа храната, без да му се повдига, и накрая започна да очаква с голямо нетърпение следващото ароматно блюдо. Не попита обаче какво яде. Прогресът му беше възнаграден с ястие, което можа да познае — риба със сочно розово месо, печена на огън. Точно като онази, която бяха видели с Роз. Докато я ядеше, той се чудеше как е могъл да придобие това знание. Може би това не беше спомен от минали събития, а поглед в бъдещето? Може би той беше предвидил този момент — по същия необясним начин, по който често можеше да предсказва посоката на светлините за курс, когато летеше в Змийската яма?
Мистър Сноу го посещаваше периодически да го прегледа и да превърже раните му. Понякога с него идваше Кадилак; друг път мютът с правите крайници идваше самичък и клякаше мълчаливо до него. От време на време Стив водеше с тях несвързани разговори; несвързани, защото редовно му даваха малки дози дрийм кап, което го поддържаше в състояние на сънлива еуфория. Два или може би три пъти Стив смътно усещаше, че го слагат на носилка от дърво и кожи и след това го отнасят някъде през тъмнина. Едва си спомняше хладния нощен въздух върху лицето си и гледката на чудното трепкащо сияние на безброй точки светлина, осеяли кадифеночерното небе. От дочутите откъслечни разговори, които влизаха в замаяния му мозък, Стив разбра, че неговите мютски похитители преместват лагера си под прикритието на тъмнината и лежат скрити през деня, за да не бъдат съгледани от стрелолистите, които редовно кръстосваха небето.
Веднъж, докато лежеше под широкото укритие от клони, той видя през една пролука в листата два грациозни скайхока да прелитат в небето; видя белите панели в края на крилото и ги позна — бяха от „Дамата“. Разбра, че тя сигурно се е върнала с нови планеристи, за да продължи нахлуването си в територията на Плейнфолк. Зачуди се дали Гас Уайт е един от двойката, която беше сега в небето и дали търсят него, или просто търсят мюти. Изпита внезапно съжаление, че е свален, после се успокои с мисълта, че противно на всички шансове все още е жив и цял, хранен и лекуван. Ако успееше да остане жив, ако тялото му се възстановеше, би могъл да започне подготовка за бягство — при условие че неговите похитители не бъдеха подложени на друго напалмово нападение. Въпреки упойващия ефект на дрийм кап тази мисъл беше полезно напомняне, че той, Стив Рузвелт Брикман, сега е един от преследваните. Съдбата му беше свързана с тази на неговите похитители.
След един месец Мистър Сноу престана да му дава нишки дрийм кап и Стив установи, че може да сяда и да понася болката в ребрата. Лявото му рамо все още беше болезнено схванато, но вече можеше да движи лявата си ръка. Дясната беше с шина; откритата зейнала рана обаче се беше затворила.
Мистър Сноу заяви, че е доволен от възстановяването му.
— Скоро ще можеш да започнеш да ходиш. Ще видя дали можем да ти стъкмим нещо, на което да се подпираш.
— Искаш да кажеш патерици?
— Да, патерици — отговори Мистър Сноу. — Трябва да поговорим повече. Ти сигурно знаеш много забравени думи.
— И ти сигурно знаеш много, които никога не съм чувал — отвърна Стив. — Ако имаш време, хм… може би ще можем да научим много неща един от друг.
— Може би — каза Мистър Сноу. — Много думи, които използвам, нямат никакво значение за теб. Ти живееш в друг свят; виждаш нещата по друг начин.
Стив вдигна рамене.
— Ти можеш да ме научиш да виждам нещата по твоя начин.
Мистър Сноу се усмихна.
— Съмнявам се. Какво например казваш с думата „разбиране“?
— „Разбиране“? — Стив помисли за момент. — Хм, осъзнаване на онова, което някой има предвид, когато ти заповядва. Осъзнаване как нещо работи или какво да направиш, ако нещо работи неправилно.
Мистър Сноу кимна.
— Ами „любов“?
Стив се поколеба.
— Това мютска дума ли е?
— Не, тя е от Старото време. Тази дума непрекъснато е била в устата на хората. Не че е променила нещо.
Стив поклати глава.
— Значи не е била много важна. Ако е била важна, щяхме да я използваме във Федерацията. Какво означава тя… някаква ругатня?
Мистър Сноу се подсмихна.
— Виждам, че има много да учиш.
Стив го гледаше.
— Виж… Кадилак не е чувал за „телевизор“, ти не си виждал „патерици“, а аз не зная какво значи „любов“. Може би можем да се образоваме един друг. Помисли за това.