Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, сър, но не мога да кажа такова нещо.
— Не можеш да кажеш такова нещо. Е, за тебе не знам, аз обаче смятам да действам. Ако татко беше жив, щеше да предприеме нещо, за да ги спре.
За момент мистър Кардинал — навярно поради събудилите се спомени за баща му — изглеждаше изключително тъжен.
— Доволен ли си, Стивънс — рече най-после, — да гледаш как господарят ти се плъзга към пропастта?
— Съжалявам, сър, не разбирам много добре, за какво точно говорите?
— Ти не разбираш, Стивънс. Хубаво, ние с теб сме приятели, затова ще ти го кажа направо. От няколко години негова светлост може би е единствената и най-полезна пионка, която хер Хитлер използва за пропагандните си трикове в тази страна. И още по-добре, защото той е честен и почтен и не съзнава истинската същност на онова, което върши. През последните три години лорд Дарлингтън бе главната причина да се установят връзки между Берлин и повече от шейсет най-влиятелни наши граждани. Усещаш ли как фантастично им се подреждат нещата? Хер Рибентроп успя на практика изцяло да заобиколи британското Външно министерство. И като че ли нещастното им рали и ужасните им олимпийски игри не бяха достатъчни. Знаеш ли с какво са накарали негова светлост да се заеме сега? Изобщо имаш ли някаква представа какво се обсъжда в момента?
— Опасявам се, че не, сър.
— Лорд Дарлингтън се опитва да убеди министър-председателя да приеме поканата и да посети хер Хитлер. Той искрено вярва, че премиерът е жертва на ужасно недоразумение за настоящия режим в Германия.
— Не разбирам какво може да се възрази, сър. Негова светлост неизменно се стреми да помага за по-добрите отношения между народите.
— И това не е всичко, Стивънс. В този момент, освен ако страшно много не греша, точно в този момент негова светлост лансира идеята лично Негово Величество да посети хер Хитлер. Едва ли е тайна, че нашият нов крал винаги е бил привърженик на нацистите. Е, очевидно сега той изключително държи да приеме поканата на хер Хитлер. И тъкмо в момента, Стивънс, негова светлост прави всичко, на което е способен, за да анулира възраженията на Външно министерство за тази отвратителна идея.
— Съжалявам, сър, но не виждам господарят ми да прави нещо друго освен най-възвишеното и най-благородното. В крайна сметка влага всичките си сили, за да има мир в Европа.
— Кажи ми, Стивънс, не допускаш ли макар и най-минималната възможност аз да съм правият? Най-малкото това, което говоря, не поражда ли у теб някакво любопитство?
— Съжалявам, сър, налага се да ви заявя, че изпитвам пълно доверие в правилната преценка на негова светлост.
— Никой, който правилно преценява събитията, не може да продължи да вярва на думите на хер Хитлер след въвеждането на германската армия в демилитаризираната Рейнска област, Стивънс. Лорд Дарлингтън е изгубил всякаква почва под краката си. Божичко, сега май наистина те обидих.
— Нищо подобно, сър — отвърнах и се изправих, защото бях чул звънеца от гостната. — Вероятно господата имат нужда от услугите ми. Моля да ме извините.
Въздухът в гостната бе натежал от тютюнев дим. Видните личности пушеха пурите си с тържествени изражения на лицата и без да проронват нито дума, докато негова светлост ме инструктира да донеса от избата една много специална бутилка портвайн.
По това време на нощта просто не е възможно стъпките ми да не са отеквали из пустия заден коридор и очевидно този шум е събудил мис Кентън. Защото вратата на стаята й се отвори и тя се появи на прага, осветена от лампата отвътре.
— Изненадан съм, че ви намирам тук, мис Кентън — отбелязах, като наближих.
— Мистър Стивънс, тази вечер се държах твърде глупаво.
— Извинете, мис Кентън, нямам време за разговори.
— Мистър Стивънс, не бива да взимате присърце нищо от онова, което казах по-рано. Просто се държах като глупачка.
— Нищо не съм взел присърце, мис Кентън. Всъщност дори не се сещам за какво говорите. Горе стават съдбоносни събития, така че ми е абсолютно невъзможно да остана тук, за да си разменяме любезности. Бих ви предложил да си легнете.