Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
— А кога не стават, мистър Стивънс? Много добре, щом се налага да бързате, само ще ви уведомя, че приех предложението на моя познат.
— Не ви разбрах, мис Кентън?
— Предложението му за женитба.
— А, така ли, мис Кентън? Тогава ще позволите ли да ви изкажа моите поздравления?
— Благодаря, мистър Стивънс. Естествено, с радост ще отработя дните, които ми остават. И все пак, ако успеете да ме освободите по-рано, ще ви бъдем признателни. Моят познат започва новата си работа на Западното крайбрежие след две седмици.
— Ще направя всичко, за да мога във възможно най-кратко време да ви осигуря заместничка, мис Кентън. А сега, ако ме извините, трябва да се връщам горе.
Отново тръгнах, ала още не бях стигнал до вратата към коридора, и мис Кентън ме повика:
— Мистър Стивънс…
Обърнах се. Тя не се беше помествала, затова й се налагаше леко да повиши глас, докато ми говори, и той звучеше някак странно в огромната тъмна и празна кухня.
— Трябва ли да приема — попита, — че след като толкова години съм служила на тази къща, единствените думи, които имате да ми кажете при съобщението за вероятното ми заминаване, са току-що изречените?
— Мис Кентън, поднесох ви най-сърдечните си поздравления. Но отново ви повтарям. Горе се случват събития с глобално значение и аз съм длъжен да се върна на поста си.
— Знаете ли, мистър Стивънс, че вие от самото начало сте били изключително важна фигура за мен и моя познат?
— Така ли, мис Кентън?
— Да, мистър Стивънс. Често се забавляваме, като си разказваме анекдоти за вас. Моят познат например винаги ме кара да му показвам как си щипкате ноздрите, когато си ръсите пипер върху храната. Това му се вижда много смешно.
— Естествено.
— Особено обича да слуша как агитирате персонала. Трябва да ви призная, че доста сполучливо ви имитирам. Казвам само няколко изречения и се заливаме от смях.
— Сигурно, мис Кентън. А сега ви моля да ме извините.
Слязох в преддверието и заех обичайното си място. Не бяха минали и пет минути обаче и мистър Кардинал се появи на прага на библиотеката и ми махна да се приближа.
— Не исках да те безпокоя, Стивънс — прошепна той, — но би ли си направил труда да ми донесеш още малко коняк. Изглежда, че бутилката, която ми бе донесъл, се е свършила.
— С удоволствие ще сторя каквото пожелаете, сър. Само че си мисля дали е разумно да продължавате, след като имате да довършвате статията си.
— Статията ще бъде довършена, Стивънс. Бъди така добър и ми донеси още малко коняк.
— Разбира се, сър.
Когато се върнах в библиотеката, мистър Кардинал обикаляше покрай лавиците и се взираше в книгите. Върху едно от бюрата небрежно бяха разпилени купчина листа. Като се приближих, мистър Кардинал издаде звук на задоволство и се отпусна в коженото кресло. Отидох до него, сипах му малко коняк и му го подадох.
— Знаеш ли, Стивънс — подхвана той, — от известно време ние с теб сме приятели, не е ли така?
— Наистина, сър.
— Винаги когато идвам тук, с нетърпение очаквам да си побъбрим.
— Да, сър.
— Няма ли да пийнеш с мен за компания?
— Много мило от ваша страна, сър, но не, няма, благодаря.
— Слушай, Стивънс, добре ли се чувстваш?
— Отлично, благодаря ви, сър — отвърнах и бързо се засмях.
— Да не би нещо да си неразположен?
— Може би съм малко уморен, но иначе се чувствам прекрасно, благодаря, сър.
— Ами тогава не е зле да седнеш. Както и да е. Казах, че от известно време сме приятели. Затова трябва да съм честен с теб. Както несъмнено си се досетил, аз изобщо не се озовах случайно тук тази вечер. Получих тайна информация, разбираш ли. За това, което става в къщата. В онази стая отсреща, в същата тази минута.
— Да, сър.
— Наистина ми се иска да поседнеш, Стивънс. Ще ми се да си поговорим като приятели, а ти стърчиш там с тази проклета табла и имаш вид на човек, който всеки миг ще си тръгне.
— Съжалявам, сър.
Оставих таблата и седнах — в почтителна поза — на креслото, което мистър Кардинал ми посочи.
— Така е по-добре — кимна той. — Сега, Стивънс, предполагам, че премиерът не е отсреща в тази стая, нали?
— Премиерът ли, сър?
— О, добре, не си длъжен да ми отговаряш. Разбирам, че си в деликатно положение. — Мистър Кардинал въздъхна и уморено погледна към листата върху бюрото. После рече: