Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Виж, Джийн. Това ще върви много добре със синята ти рокля. Виж само как седефът улавя светлината.
- Хубава е - каза Джийн. Запали нова цигара, а раменете й бяха вдигнати чак до ушите, сякаш й беше студено, въпреки жегата.
- Трябва да вземем нещо на горката Ейвис. Може би ще се почувства по-добре.
Маргарет чу собствения си преднамерено бодър глас, а в ответната тишина се натрапваше предположението, че Франсис може и да не иска Ейвис да се чувства по-добре. Между двете бе избухнала ужасна разправия, когато се бяха върнали в каютата си предната вечер. Франсис, изгубила обичайната си сдържаност, бе креснала на Ейвис, че е егоистична предателка и че се интересува само от това да спаси собствената си кожа. Ейвис, пламнала от чувството за вина, бе отвърнала ядно, че не вижда защо тя трябва да рискува бъдещето си само защото Джийн има морала на улична котка. И бездруго щели да разберат името й в крайна сметка. Нейните нерви бяха опънати, защото приятелката й Айрийн бе избягала. Маргарет едва бе успяла и предотврати размяната на удари между двете. На следващата сутрин, когато Ейвис излезе от каютата, другите предположиха, че вероятно няма да я видят повече през деня.
Гласовете на търговците стигнаха до тях:
- Госпожо Мелбърн! Госпожо Сидни!
Те показваха цените си с пръсти. Насред лодките от водата изникна главата на малко момче. То се усмихваше широко, докато вдигаше високо нещо метално. После го погледна по-отблизо и лицето му помръкна. Хвърли го към кораба. То издрънча в корпуса като куршум.
- Какво беше това? - попита Маргарет, която се взираше надолу.
- Моряците им хвърлят стари гайки и дюбели. Карат ги да се гмуркат, мислейки си, че са монети - обясни Франсис. - Така се забавляват.
Тя спря рязко. Вече имаха нова представа за забавленията на моряците.
Но Джийн, изглежда, не бе чула. Тя досега бе разглеждала една огърлица от малки перлички и бързо я напъха в джоба си.
- Искаш ли да ти я купя? попита Маргарет. - Нямам нищо против, щом си си забравила портмонето.
Очите на Джийн още бяха зачервени.
- Не - отвърна тя. Няма да плащам. Толкова по-зле за тях, че са я пратили тук горе.
Последва кратко мълчание. После, без да каже нищо Маргарет стана, извади няколко монети от портмонето и ги спусна заедно с останалите стоки обратно долу до лодката. Тогава, може би за да успокои себе си толкова, колкото и по-младото момиче, тя се обърна към Джийн. Казвала ли съм ти как ми предложи Джо? - Тя седна, побутна я с лакът. Това ще те разсмее. Вече бил решил че иска да ми предложи брак. Получил разрешение от татко. И купил пръстен. О, не го нося сега обясни тя. - Пръстите ми са твърде подути. И така, решил, че ще го направи в сряда предпоследния му ден преди края на отпуска, - и се появи нервен, с излъскани ботуши, блеснали като огледало, и зализана коса. Всичко бил планирал. Как щял падне на колене и да направи най-романтичното нещо живота си.
- Пълна загуба при теб - подхвърли Франсис.
- Е, вече го знае -ухили се Маргарет, и значи, пристига у дома, чука на вратата и тъкмо влиза, когато ме чува как крещя на Даниъл да не си оставя дрехите по пода, защото, проклета да съм, само вървя подире му като мама. Горкият Джо стоеше на прага, докато двамата с Дан с бяхме хванали за гушите. Тогава се появи татко, който с развика, че кравите са излезли. Джо само стоеше, все още в шок от гледката и от това, че ме е чул да ругая като докер, а татко го сграбчи и каза: „Хайде, момко. По-живо“. И го помъкна към задната врата.
Маргарет се облегна назад.
- Ами - продължи тя беше истински хаос. Бяха излезли около четирийсет крави и бяха съборили една от оградите, а две направо съсипваха каквото бе останало от градината на мама, затова татко почна да ги удря с една пръчка с капещи по лицето му сълзи, докато се опитваше да подпре с нещо цветята. Появи се и Кълм с колата по пътя, с надут клаксон, опитвайки се да прегради пътя на онези, които отиваха към шосето. Лиъм беше яхнал един от конете и се правеше на Джон Уейн. А ние двамата с Джо се мъчехме да затворим останалите в обора.
Тя огледа лицата на седналите срещу нея момичета.
- Някога виждали ли сте уплашена крава, момичета? - Тя снижи гласа си. Почват да серат като полудели. И понеже се въртят наоколо, всичко става в лайна. Горкият Джо беше покрит от главата до петите, по лъскавите му ботуши, навсякъде.