Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
Жената от корпуса погледна ръцете му, насочи поглед към Ейвис, към Маргарет, мигновено се разсея от корема й.
- Какво правите тук долу, момичета?
Чакаше отговор. Никой не проговори. Ейвис забеляза, че застаналата до нея Айрийн е притиснала ръка до гърдите си, стиснала кърпичка, в мелодраматичния жест на крехка героиня в някоя пиеса. Светските й маниери и самоувереност я бяха напуснали и устата й стоеше леко отворена.
Когато се обърна, Тимс бе изчезнал. Раненият мъж сега седеше накриво на пода, вдигнал колене пред гърдите си.
- Нали знаете, че има тежки наказания за присъствието ви в мъжките помещения?
Последва напрегната тишина. Служителката на корпуса се наведе, огледа мъжа на пода, прецени състоянието му и отбеляза, че другият с изчезнал. После видя Джийн!
- О, мили боже. Моля ви, не ми казвайте, че това е каквото си мисля.
- Не е - обади се Маргарет.
Жената премести поглед към нея.
- Мили боже повтори тя. - Капитанът трябва да бъде уведомен.
- Защо? Не бяхме ние. - Ейвис трябваше да вика, за да се чуе гласът й над шума на машините. - Дойдохме само да приберем Джийн.
- Ейвис! - Франсис се запрепъва. Застана между жената и проснатата на пода Джийн. - Оставете на нас. Ще я заведем в стаята й.
- Не мога да го направя. Наредено ми е да докладвам за всякакви партита, пиене и... неприлично поведение. Ще ми трябват имената ви.
- Не бяхме ние! - викна отново Ейвис, като погледна към Айрийн. - Само Джийн се е посрамила!
- Джийн?
- Джийн Касълуърт - отчаяно каза Ейвис. - Наистина имаме нищо общо. Просто слязохме тук, защото ни казаха, че е в беда.
- Джийн Касълуърт - повтори жената. - А твоето име?
- Но аз дори не съм погледнала друг мъж! Даже не понасям алкохол!
- Казах, че ще я заведем в стаята й - обади се Франсис. - Аз съм медицинска сестра. Ще се погрижа за нея.
- Да не би да предлагате да си затворя очите? Погледнете я само!
- Тя е само...
- Не е по-стока и от уличница, това е тя!
- Как смееш? - Франсис бе изненадващо висока, когато се изправеше в цял ръст. Чертите й се изостриха. Юмруците й, забеляза Ейвис, бяха свити. - Как смееш?
- Да не би да твърдиш, че са я принудили насила да слезе тук? - Жената набърчи нос при миризмата на алкохол, идваща от дъха на Джийн.
- Защо просто да не...
Трепереща от гняв и ярост, Франсис се обърна към Ейвис.
- Махай се оттук! Просто се махни далеч от мен. И ти ме чуй, от женския корпус, или както там се наричате, не можеш да я докладваш за това, ясно ли е? Не е била виновни тя.
- Заповядано ми е да докладвам за всяко нарушение на реда.
- Тя е на шестнайсет. Явно е, че са я напили и... са се и използвали от нея. На шестнайсет е!
- Достатъчно голяма, за да знае какво прави. Не бива да слиза тук. Никоя от вас не бива да е тук.
- Те са я напили! Погледни я! Почти в безсъзнание е! Мислиш ли, че трябва да загуби репутацията си, вероятно и съпруга си, заради това?
- Не мога...
- Не можеш да съсипеш живота на едно момиче само заради един пиянски инцидент! - Франсис се бе надвесила над жената с някаква едва сдържана емоция - какво ли беше това? - и Ейвис, шокирана от тази непозната Франсис инстинктивно отстъпи назад.
Жената от корпуса също го видя: тя бе изпънала рамена позата на тялото й показваше някаква защитна стратегия.
- Както казах, заповедите ми са...
- О, стига вече с тези проклети заповеди, нафукана...
Невъзможно бе да се каже защо Франсис, зачервена и настръхнала, бе вдигнала ръка, но Маргарет вече я теглеше назад.
- Франсис - шепнеше й тя, - успокой се, бива ли? Всичко е наред.
Минаха няколко секунди, преди Франсис да я чуе изобщо. Беше цялата скована, напрегната до краен предел.
- Не, не е наред. Трябва да й кажеш - настоя тя с блеснали очи.
- Но ти не й помагаш - продължи Маргарет. - Чуваш ли ме? Трябва да отстъпиш.
Нещо в погледа на Маргарет прикова Франсис. Тя примигна няколко пъти, после издиша дълбоко, разтърсващо.
Ръката на Айрийн - все така стиснала кърпичката - трепереше. Когато Ейвис извърна очи, жената от корпуса се бе обърнала, сякаш благодарна за шанса да се измъкне, и крачеше бързо и целеустремено надолу по коридора.
- Тя е само дете! - викна Франсис. Но жената вече я нямаше.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Поздравления за госпожа X. Скинър и госпожа X. Дил, които имат годишнини от сватбите тази седмица. Госпожа Скинър е омъжена от две години, а госпожа Дил - от една, и макар щастливото събитие да ги заварва далеч от съпрузите им, искрено се надяваме, че това ще бъде последната годишнина, които всяка от тях ще прекара разделена от съпруга си, и им пожелаваме много щастие в бъдеще.