Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Нарича се отпуск, човече. Вярваш или не, Никол, дори ти имаш нужда да разпуснеш понякога.
- Ще остана тук. Трябва да наваксам малко с шиене и кърпене.
- Съжалявам, няма да стане. Имаш си пълен джоб с парички и лице като пребито паленце. Доктор Джоунс казва, че единственото лекарство е да бъдат облекчени и двете. Сега поспи няколко часа. После идваш с нас. И ще се натряскаме до козирката.
Никол понечи да откаже, после почувства необяснимо облекчение от добронамерения тормоз на Джоунс. Мисълта да остане пред металната врата сам с мислите си и поредната зора бе непоносима.
- Добре - каза той, закачи хамака си и скочи пъргаво в него. - Дадено. Събуди ме половин час преди тръгване.
Бяха хапнали заедно - не толкова, подозираше Маргарет, заради огромно желание от страна на Ейвис да дели масата с тях, колкото заради факта, че Айрийн и приятелките й и бяха дали ясно да разбере, с шепота и студените си погледи, че вече не е желана в тяхната групичка. Тя бе видяла как Ейвис се готви да изтича до масата им и да обяви новината си, докато не осъзна, че ги обсъждат - и то не добронамерено. Тя видимо бе помръкнала, а очите й продължаваха да се приковават в тях при всеки изблик на смях. После, приглаждайки косата си, бе седнала срещу Маргарет.
- Знаеш ли подхвърли небрежно тя, - току-що си спомних какво не можех да понасям в тази Айрийн Картър. Ужасно груба е. Не мога да си представя какво изобщо съм видяла в нея.
- Хубаво е всички да седнем да се храним заедно, за разнообразие - също така дружески отвърна Маргарет, без да обръща внимание на мълчанието на Франсис.
- Хубаво е, че Ейвис вече не повръща - обади се Джийн.
- Да не би да са объркали пощата ти, Франсис - каза Ейвис, - или наистина получи само едно писмо?
- Знаеш ли какво, Ейвис? - високо попита Маргарет. Блъсна настрани чинията си. - По-рано си поприказвахме много приятно за това как са ни предложили нашите съпрузи. Сигурно и ти би искала да споделиш с нас как ти е предложил Иън, нали?
Маргарет улови погледа на Франсис. Може би в него имаше и благодарност или нещо друго.
- Не съм ли ви разказвала? Наистина? О, това беше най-хубавият ден в живота ми. Е, с изключение на сватбения, разбира се. Това винаги е най-хубавият ден за едно момиче, нали така? А в нашия случай не можахме да направим сватба, каквато обичайно бих очаквала - предвид положението в обществото на семейството ми и всичко останало... Не, трябваше да бъде малко по-интимно тържество. Но, о, предложението на Иън. О, да... Тя затвори очи. - Знаете ли? Всичко се връща толкова ярко в паметта ми, направо усещам уханието...
- Значи е било като при Маргарет - подхвърли Джийн.
- Разбрах, че той е мъжът за мен още щом го видях. И той казва същото за мен. О, момичета, той е изключително мил. А мина толкова време, откакто говорихме за последен път - не мога да го понеса. Той е най-романтичният мъж на света. Не мислех, че ще се омъжа за някой военнослужещ, нали разбирате. Не съм от онези, които тичат след мъжете с униформа и само трепкат с мигли пред всеки в бяло. Но един ден помагах в организацията на една танцова забава - сигурно и при вас е имало такива? - и тогава го видях, и край. Знаех, че ще бъда госпожа Радли.
- И какво направи той? - попита Джийн, докато палеше цигара.
- О, беше такъв джентълмен. Знаехме, че се обичаме - каза ми, че дори бил обсебен от мен по едно време, можете ли да си представите? - но се притеснявал дали могада се справя с това да бъда съпруга на военнослужещ. Имам предвид - заради всички раздели и несигурността... Каза ми, че не смятал за редно да ме подлага на подобно нещо. Но аз му отвърнах, че може и да изглеждам като крехко цвете - така ме наричаше баща ми, неговият малък жасминов цвят, - но всъщност съм доста силна. Наистина. Много съм решителна. И мисля, че накрая Иън го разбра.
- Е, какво стана? - попита Маргарет, докато облизваше лъжичката си от чая.
- Ами и двамата се измъчвахме. Татко искаше да чакаме. А Иън не искаше да го ядосваме, затова каза, че ще чака. Но аз не можех да понеса мисълта да бъдем разделени и да сме просто „сгодени“.
- Притеснявала си се да не избяга с някоя друга? - подметна Джийн.
- Затова той получи разрешение от командира си и двамата избягахме и се оженихме пред съдията. Просто така. Беше страшно романтично.
- Каква чудесна история, Ейвис - каза Маргарет. - Ще ида да си сипя чай. Някой друг иска ли?
Навън небето притъмняваше. Залезите се случваха много бързо тук, сякаш денят бе нетърпелив да премине в нощ. Корабът бе по-тих от обичайното, въпреки присъствието на жените, сякаш липсата на мъжете се бе пропила във всяка палуба и ги бе смълчала.