Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Не, сър.
- Не... Не харчи всичко на брега. И стой далеч от онези жени. Не искаме да се извие опашка пред лазарета след два дни, нали, момчета?
Парите бяха преброени, подадени през масата. Механикът си сложи отново шапката на главата и се отдалечи, малко зачервен, докато броеше банкнотите в ръцете си.
- Шапка долу!
- Никол.
Потънал в бавния ритъм на опашката, която се виеше по тясното пространство, останало от палубата на хангарите, той чу името си едва когато го произнесоха втори път. Очите му смъдяха от поредната безсънна нощ, в която го бяха измъчвали неканени мисли.
Тимс, широкоплещест едър мъж, стоеше до него, пушеше и минаха още няколко секунди, преди да проговори отново. Никол го познаваше като прям човек, един от онези експанзивни характери, които обичаха да ги смятат за „народни хора“. Носеха се слухове, че е замесен в даване на заеми, а онези, които не си ги връщали, внезапно ставали изключително податливи на нещастни случаи. Никол инстинктивно стоеше далеч от него, защото съзнаваше, че с човек като Тимс често е най-добре да не ставаш прекалено близък или да знаеш прекалено много. Не бе добра идея нито да ти е враг, нито пък да си му задължен особено. Подобни мъже, с тяхната странна привлекателна сила и сложно изградена система от поддръжници, се намираха на всеки кораб. Предполагаше, че е неизбежно за подобно затворено общество, което разчита на мълчанието и йерархията.
Сега обаче Тимс бе умислен; когато заговори, думите му бяха внимателно подбрани и премерени. Може и да е имало известни разногласия между моряците и огнярите, каза той. Станал инцидент с една жена преди няколко нощи. Поклати глава, докато го казваше, сякаш не можеше да повярва колко глупави са австралийските момичета. Нещата, обясни той, излезли от контрол.
Подобно откровение бе нетипично. Отначало Никол се зачуди дали индиректно не го моли да арестува някого. Но преди да попита защо това изобщо би трябвало да интересува точно него, Тимс отново заговори:
- Замесени са твоите хора.
"Твоите хора.“ Каква странна, почти семейна, близост предполагаше изразът. Никол бе обзет от мигновено объркване, защото не можеше да си представи, че сдържаната булка, която го бе заприказвала онази нощ, може да бъде причина за някакво пиянско сбиване. Такива са си жените, горчиво си каза той. Невъзможно е да останат верни, дори при шестседмично плаване.
После Тимс, с окървавена превръзка около кокалчетата на пръстите си, обясни по-нататък. Не било онова високото момиче, Франсис, а младото и лекомислено момиче, с което Никол бе разговарял на първия си пост. Онова, което все се кискало. Джийн.
Някак си не бе толкова шокиран и макар притеснен от чутото, все пак изпита нещо като облекчение. Франсис не му приличаше на такава. Твърде стеснителна бе в компания, твърде затворена. Май му се искаше да повярва, че има още и добри жени по света. Жени, които знаеха как да се държат.
Които разбираха какво означава вярност.
- Искам да ни направиш услуга, пехотинецо. Аз, очевидно, не мога да ида там. - Тимс посочи през рамо към каютите. - Само виж дали Меги е добре, става ли? Онази, която чака бебе. Добро момиче е, а беше доста шокирана. И при нейното положение... Ами не ми се иска да се притеснява за нищо.
- Ще иде в лазарета, ако не е добре.
Тимс направи гримаса.
- При онзи идиот ли? Пиян е като дърво всеки божи ден, откакто е на борда. Не бих му се доверил и за треска в пръста. - Тимс угаси цигарата си. - Не. Мисля, че е по-добре да я държиш под око. И ако някой пита нещо, момичетата са си били в леглата цяла нощ, ясно?
Не беше обичайно един пехотинец да бъде поучаван така от огняр. И остротата в тона на Тимс в друг случай би накарала Никол да настръхне. Но подозираше, че това нетипично откровение бе подтикнато от кавалерско чувство, може би дори истинска загриженост, затова не се засегна.
- Няма проблем - каза той.
Сега, като се замислеше, имаше някаква едва доловима промяна в атмосферата онази нощ. От другата страна на вратата не бе чувал обичайния накъсан разговор, а вместо това - настоятелен шепот. В един момент имаше плач, после кратък спор. Високото момиче бе излизало три пъти „за вода“ и едва бе отронило едно „здравей“ на минаване. Той предположи, че просто е от онези женски пристъпи истерия. Бяха ги предупредили, че подобни неща могат се случат, особено при жени, които не са свикнали да живеят толкова натясно.