Корабът с булките
- Автор: Мойес Джоджо
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1492-0
- Переводчик: Илвана Иванова Гарабедян
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Корабът с булките». Краткое содержание книги:
Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.
Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.
Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.
Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс - Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години
- Казвам ти - продължаваше Тимс, - Томпсън има късмет, че аз не бях докопал първи гаечния ключ.
- Гаечен ключ? Той погледна назад.
- Едно от момичетата го размахваше. Високото. Явно именно тя е наредила копелето. Ударила го е здраво по рамото, а после се опитваше и да му разбие главата, за по-сигурно. Тимс се засмя невесело. Трябва да им се признае на тези австралийки, не им липсва кураж. Няма как да си представиш някое английско момиче да направи такова нещо, нали? - Той дръпна от цигарата си. - Но пък предполагам, че едва ли някое английско момиче би хукнало на долната палуба с банда чужди моряци.
- Не бъди толкова сигурен измърмори Никол и веднага съжали.
- Както и да е, аз ще се покрия за известно време. Столовата е затворена за посетители засега. Но кажи на Мегс, че съжалявам. Ако бях стигнал първи до малката й приятелка... е, нямаше да се случи нищо.
- Къде е Томпсън? - попита Никол. - В случай че попитат. Задържан ли е?
Тимс поклати глава.
- Не трябва ли да го сложим под стража?
- Помисли, Никол. Ако го приберем на топло за стореното, тогава и момичето ще пострада, нали? Жената от корпуса, която слезе там, си няма никаква представа, записа само името на Джийн. Но малката Джийн няма да й каже истината за станалото. Не и ако иска да стигне до Мъгливия остров и до мъжа си без много шум, както съм сигурен. - Изгаси цигарата си. - Освен това си мисля, че не искаш да се приказва, че твоите момичета са се забъркали в неприятности. Едва ли би говорило добре за теб, нали? Всички са били долу в помещенията на инженерите толкова скоро преди началото на смяната ти...- Гласът му оставаше тих, в разрез с прикритата заплаха в думите му. - Само ти казвам, така от учтивост, че ние с момчетата ще се разправим с Томпсън и непрокопсаното му приятелче, както си знаем. Дори и ако се наложи да чакаме, докато слезем на брега.
- Ще се разбере - каза Никол. - Знаеш, че ще стане така.
Тимс хвърли поглед зад него към дългата опашка. Когато отново се обърна към Никол, в очите му имаше нещо, което накара пехотинеца да изпита съжаление към незнайния престъпник.
- Не и ако всеки си затваря плювалника.
Маргарет се надвеси над перилата, доколкото й позволяваше коремът, и изтегли нагоре плетената кошница, мърморейки си под носа, докато тя се блъскаше в корпуса и кораба. Под нея в проблясващата вода пъргави кафяви момченца се гмуркаха отстрани на лодката си за монетите, които моряците им хвърляха от палубата. Редом с тях дълги и тесни канута, издълбани от един-единствен дънер, се клатушкаха под движенията на слаби, загорели от слънцето мъже, които държаха в ръце какви ли не дреболии. Пристанището на Коломбо, Цейлон, потрепваше в маранята с тук-таме някоя и друга висока сграда, а на заден фон - гъста зелена гора.
Имаше няколко регистрирани случая на едра шарка и по-рано през деня бе обявено, че не е разумно жените да слизат на брега. Това тук, закотвени в сините води на няколкостотин метра от брега, щеше да си остане най-близкият им контакт с Цейлон.
Маргарет, която отчаяно искаше да слезе от кораба и бе прекарала дни наред в очакване на твърда земя под краката си, беше направо бясна.
- Твоят човек в пощенския магазин ти е казал, че все пак ще пуснат мъжете да слязат на брега, значи спокойно можем да се заразим с проклетата едра шарка от нашите си хора. - Едва не се бе разплакала от цялата несправедливост на ситуацията.
- Предполагам, че ще слязат, защото мъжете са имунизирани - обади се Франсис. Маргарет предпочете да не я чуе.
Може би за утеха един от магазинерите им бе заел дълъг кабел, за който бяха завързали кошницата. Трябваше да я спускат и издърпват нагоре, когато се напълни, за да могат да прегледат стоката на спокойствие. Беше им показал два други бойни кораба, закотвени в пристанището, където можеше да се видят множество малки лодки, заети с същата търговия.
- Френски и американски. Ще видите, че повече търговци се струпват накрая около американците. - Той потърка палеца и показалеца си, като се ухили и вдигна вежда. - Ако успеете да хвърлите кошницата си чак дотам може да се уредите с нови чорапи.
- Тази партида изглежда добра, момичета. Пригответе си портмонетата.
Маргарет, пухтяща от усилието, внимателно прехвърли кошницата над перилата, после я остави на пода на оръдейната кула, където бяха седнали. Поровичка вътре извади разни мъниста, нанизи от перли и корали, които се плъзнаха между пръстите й.
- Седефена огърлица, някой? По-хубава е от онази с пръстенчетата от пилешки бутчета, а, Джийн?
Джийн едва-едва се усмихна. Бе мълчала цялата сутрин. Преди сирената за събуждане Маргарет я бе чула да разменя няколко думи с Франсис. После двете бяха излезли до банята за известно време. Франсис си бе взела медицинската чанта. Никой не бе обсъждал какво може да се е случило, а Маргарет не желаеше да пита, дори не бе сигурна за точния въпрос. Но сега, бледа и притихнала, изглеждаща невероятно млада, Джийн седеше безмълвна между тях. Когато трябваше да върви, го правеше много внимателно.