Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Само си представи да притежаваш нещо подобно. Продаваш ли произведенията си?
- Честно казано, изобщо не се бях замисляла.
- Страшно ми харесват тези обици - заяви Диетичното пепси.
- Колко искаш за медальона? - попита друга от голфърките.
И ето че Мег вече беше започнала свой бизнес.
На жените им харесваше идеята да притежават красиво бижу, което в същото време е и исторически артефакт, и до следващия уикенд Мег беше продала още три неща. Беше честна до педантичност относно автентичността им и прикрепяше към всяко свое произведение картичка, с обяснение за произхода му. Отбелязваше кои материали действително са антики и кои може би са копия и определяше цените според това.
Кейла чу какво става и поръча няколко бижута на консигнация за магазина си. Нещата като че ли потръгнаха прекалено добре.
След две дълги седмици Тед се появи в църквата. Едва успя да прекрачи прага и те вече смъкваха дрехите на другия. Никой от тях нямаше търпение да се качат по стълбите в душната галерия и вместо това се хвърлиха на дивана, който Мег наскоро бе спасила от контейнера за смет в клуба. Тед изруга, когато си удари ръката в ракитената облегалка, но бързо забрави моментната болка и насочи цялото си внимание към това, да поправи загадъчните недостатъци в сексуалната си техника.
Мег му се отдаде изцяло, както винаги. В един момент те се претъркулиха от дивана и се озоваха върху коравия под. Вентилаторите раздвижваха въздуха над голите им тела, докато той изпълняваше всички стъпки от филмчето със сексуални инструкции, което несъмнено вървеше в главата му. Проблеснаха светлини, огромна дъга върху металния таван. Мег се вкопчи в него. Умоляваше. Заповядваше. Отдаваше се.
Когато свършиха, той звучеше едновременно изцеден и мъничко докачлив.
- Това беше ли достатъчно добро за теб?
-О,господи, да!
- Да, я. Пет пъти! И не се опитвай да отричаш.
- Престани да ми броиш оргазмите.
- Аз съм инженер. Обичам статистиката.
Мег се усмихна и го смушка лекичко.
- Помогни ми да преместя леглото си на долния етаж. Там горе е прежалено горещо за спане.
Изобщо не трябваше да подхваща тази тема, защото той начаса скочи от дивана.
- В това място навсякъде е прекадено горещо. И онова изобщо не е легло, а шибана кушетка, което щеше да е окей, ако бяхме на деветнайсет, само че ние не сме.
Без да обръща внимание на съвсем нетипичното за него избухване, Мег се наслаждаваше на неограничаваната от нищо гледка на тялото му.
- Най-сетне имам мебели, така че стига си се оплаквал.
Дамската съблекалня в клуба наскоро беше преобзаведена
и Мег бе успяла да отмъкне това-онова. Износените ракитени мебели и старите лампи изглеждаха съвсем на място в църквата й, но Тед изобщо не беше впечатлен. Откъслечен спомен я отвлече от подробния оглед на тялото му и тя стана от пода.
- Видях светлини.
- Радвам се да го чуя.
- Не. Докато се любехме... -Докато ти ме любеше. - Видях фарове. Мисля, че някой дойде пред църквата.
- Нищо не съм чул.
Въпреки това си обу шортите и излезе да погледне навън. Мег го последва и видя единствено своята кола и неговия пикал.
- Ако наистина е идвал някой, явно е проявил благоразумието да си тръгне.
Мисълта, че някой може би ги беше видял заедно, я изпълни с безпокойство. Беше й позволено да се преструва, че е влюбена в Тед. Но не искаше никой да знае, че може би не става дума само за преструвка.
Сексът с легендарен любовник може и да не беше толкова удовлетворяващ, колкото й се искаше, но за сметка на това два дни по-късно вече беше продала най-скъпите си произведения - римски кабошон53 от синьо стъкло, който бе обрамчила с фино сребро, използвайки похват, който беше научила от един майстор на сребърни изделия в Непал. Животът й вървеше прекадено добре и тя почти изпита облекчение, когато на следващата вечер си тръгна от клуба и установи, че някой беше надраскал ръждомобила й.
Драскотината беше дълга и дълбока и минаваше от предния калник чак до багажника, но колата беше толкова разнебитена, че нещо такова едва ли можеше да се нарече катастрофа. После обаче другите шофьори започнаха да й свиркат с клаксони, без никаква причина. Мег не разбираше какво става, докато не забеляза грубите стикери, лепнати отзад.
Не съм безплатна, но съм евтина.
Гаднярите да го духат. Аз гълтам.
Тед я завари как се мъчи да изчегърта отвратителните надписи, приклекнала на служебния паркинг.
- Кой би направил нещо такова?
- Някой гадняр. Дай на мен.
Нежността, с която я отмести настрани, й дойде твърде много. Тя извади кърпичка от чантата и си издуха носа.