Фурията на принцепса

Останалите, основната част от атакуващите, имаха мощни рамене и силни ръце, които завършваха не с длани, а със зловещи, подобни на коса куки. Главите им бяха удължени и на пръв поглед без очи, но за сметка на това с чудовищна по размер уста, пълна с извити черни зъби — причудлива смес от вълк и богомолка. Тави с трепет осъзна, че вордът по някакъв начин приема способностите и чертите на врага, с който се сблъсква.

Те донякъде се бяха оформили като каними.

Погледът на Тави се насочи към защитниците на крепостта. Шуаранските воини предпочитаха брадви пред извитите мечове, които обикновено ползваха нарашанските воини на Варг, и те използваха това оръжие срещу хитиновата броня на ворда с опустошителен ефект. Шуаранците действаха съгласувано, в екипи от по двама или трима воини, докато вордът се опитваше да пробие през стените. Един или двама воини обездвижваха атакуващия с копия, снабдени с тежки напречни накрайници, а третият замахваше с брадвата и нанасяше фаталния удар.

Тук-там сред защитниците Тави забеляза черните фигури на жреци, облечени в обичайните си наметала с качулки. Наметалата им обаче не бяха от бледа кожа, каквито Тави беше свикнал да вижда. Вместо това те бяха направени от лъскави черни хитинови плочи. Жреците, осъзна Тави, носеха наметала, изработени от плътта на враговете им. А това означаваше, че бледата кожа на наметалата, в които бяха облечени Сари и жреците на Нараш, беше свалена от…

Тави потрепери.

Докато гледаше, един от жреците бръкна с ноктестата си лапа в кожената торбичка, която висеше отстрани, и когато я извади, тя беше тъмночервена от кръв. После той хвърли капки кръв върху стената, на която няколко представители на ворда тъкмо се качваха, заплашвайки да пробият отбраната. Тави не можеше да чуе канима от позицията си, но видя как жрецът вдигна муцуна към нощното небе и я разтвори в първичен вой.

Последва светкавица, разпръснатите капчици кръв заискриха в златистозелено и внезапно във въздуха се появи облак отровно зелен газ. Газът моментално обгърна фигурите на вордите, телата им се разтваряха с ужасяваща скорост, разпадаха се, тресейки се в конвулсии, веднага щом зеленият облак ги докосна. Жрецът вдигна изцапаната си с кръв ръка и рязко я спусна надолу, сякаш смачква насекомо с книга, и зеленият облак изчезна също толкова рязко зад ръба на стената.

Тави беше виждал някои от хората си убити от същия този ритуал по време на двугодишните си битки с воините от Нараш. Той не съжаляваше за убитите ворди, но се радваше, че не вижда клането, което жрецът току-що беше причинил сред съществата, които са имали нещастието да се окажат в основата на този участък от стената.

Шуаранците бяха професионалисти. Тактиката им беше прецизна, брутална и ефективна. Те колеха вордите като добитък, когато стигнеха до стените. От това, което Тави можеше да види, четиридесет или може би дори петдесет войни на ворда бяха накълцани на парчета от воините на Шуар само за миг.