Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Спането беше трудно. Трябваше да си почиват на смени, само по няколко часа, когато бяха сигурни, че могат да си позволят да спрат и да поспят. Ако Амара лежеше твърде дълго, тогава всичко, което беше видяла, имаше навика да минава пред очите й отново и отново, а дори едно-единствено възклицание по време на сън можеше да има най-страшни последици. Тя не смееше да си позволи да потъне в дълбок сън — и постоянното напрежение, нестихващата предпазливост, стресът и безпокойството си оказваха своето влияние.
Знаеше, че е така, защото дори и да усещаше, че е някак си изтръпнала, тя можеше да види това влияние върху Бърнард, върху лицето и раменете му. Собствените му очи, които през последните няколко години ставаха все по-измъчени от притеснения, сега очевидно бяха разтревожени, дори и да поддържаха постоянно хладнокръвно наблюдение на района около тях — когато изобщо го виждаше, във всеки случай. През повечето време той беше толкова невидим за нея, колкото и тя за него, и те се следяха един друг само защото и двамата знаеха къде възнамеряват да се придвижат и от слабите звуци при движението си.
Но невъзможността да говори с Бърнард, особено след като видя как ворда хваща последната група бежанци, беше най-лошото.
Най-лошото досега.
Тя сплете пръсти с неговите и здраво го стисна.
Той се отдръпна, малко по-нежно, отколкото тя би очаквала, и тя знаеше, че той е също толкова разстроен, бесен и възмутен, колкото и тя.
Но ще трябва да издържат още малко. Ако Първият лорд беше прав, битката за Церес щеше да изкара призователите на ворда на открито и това щеше да позволи на Бърнард и Амара да ги разгледат добре.
И когато го направят, те ще могат да се измъкнат от този кошмар и да докладват наученото.
Те се облегнаха един на друг в мрака, докато вордът се подготвяше да нападне Церес.
На врага му отне по-малко от денонощие да съсредоточи силите си и да атакува града.
Амара и Бърнард бяха на по-малко от миля и половина от стените на Церес и гледаха към широката долина и изоставен холт, разположен на върха на нисък хълм. Бяха се скрили в руините на стар тухлен склад, унищожен от ствола на голямо старо дърво, паднало отгоре му. При нормални обстоятелства холтърът вероятно щеше да построи на негово място нов склад — старият беше достатъчно стар, за да се разпадне така или иначе. Вместо това руините бяха оставени недокоснати, покрити от останките на падналото дърво, и това им осигуряваше идеално скривалище. Бърнард успя да използва клоните и листата на дървото, заедно с тревата, която все още растеше около склада, и да ги скрие зад дървесен воал, докато Амара ги уви в слой фина паяжина, изтъкана от въздушната й фурия, за да скрие аромата и топлината на телата им от ворда. В допълнение Бърнард беше поставил своята земна фурия под основите на сградата, скривайки ги от всякакви възможни наблюдения със земна магия. С допълнителната защита на техните променящи цветовете си наметала те бяха възможно най-замаскирани.
Около половин час след падането на нощта вордът се втурна напред в пълна тишина и съвършен синхрон.
За няколко секунди нищо не се случи, а след това Церес изведнъж се озари от светлина.
Амара затаи дъх. При нормални обстоятелства легионът би използвал стрелите и огъня на своите стрелци и рицари, които да изстрелват мощни залпове от стените, веднага щом нападателите приближат достатъчно близо. Целта беше врагът да понесе тежки загуби в първите моменти на атаката срещу града, здраво да се набие в съзнанието на войниците и командирите му, че ако искат Церес, ще трябва да платят скъпо. Но срещу ворда такава война на ума беше безсмислена, точно както много от методите и тактиките на легиона, разработени през годините — и както твърде много от легионерите на Церес вече бяха научили.
Нито една стрела не излетя от стените на Церес. Нито един огнен взрив не полетя от тях. Градът, пострадал в битките при обсадата на легионите на Върховен лорд Калар, все още със следи от разрушения, стоеше ярко осветен, тих и изглеждаше уязвим за черния прилив, който се надигаше към него.
Амара намери пръстите на Бърнард. Тя сграбчи ръката на съпруга си и здраво я стисна, когато вълната на ворда се разби в стените на Церес.