Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— В Молвар, милорд — отговори Анаг, тонът му беше неутрален и учтив. — Ранен.
— Смъртоносно, предполагам?
— Не съм сигурен, милорд — отговори Анаг. — Въпреки че мога да предположа: аз не съм лечител, милорд, но все още не съм чувал за воин, който да е умрял от проста, правилно лекувана травма на крака.
— За да стане това — отвърна майсторът на войната — той трябва да е воин. Воин, а не изчадие от принудителното чифтосване на някакъв чакал-жрец с малко момиченце.
— Както кажете, милорд.
— Следващият път ми донеси по-добри новини, Анаг.
— Ще направя всичко възможно, милорд.
Канимът стана и се насочи към тях. Въпреки че се движеше с леко накуцване, Тави прецени, че само глупак би го помислил за сакат, бавен или неспособен.
Бронята му, подобно на тази на Варг, беше украсена с орнаменти, очукана и с много кървавочервени скъпоценни камъни. По-голяма част от черната стомана беше оцветена с тъмносин емайл, докато бронята на Варг беше тъмночервена.
Той наклони съвсем леко глава пред Варг, жестът съвсем точно съвпадна с неговия.
— Варг — изръмжа майсторът на войната.
— Ларарл — отговори Варг.
Ларарл насочи погледа си към останалите, очите му внимателно изучаваха всеки от тях и носът му леко потрепваше.
— Мислехме, че отдавна си мъртъв.
— Не и преди да те убия.
Ларарл отново погледна Варг и оголи зъбите си в бавна, злобна усмивка.
— Радвам се да видя, че демоните отвъд морето не са ме лишили от удоволствието да покажа червата ти на небето.
— Още не — каза Тави. — Но кой знае? Нощта едва започна.
Ушите на Ларарл потрепваха напред-назад от пълна изненада и погледът му се насочи към Тави.
— Ти говориш нашия език, малки демоне?
— Достатъчно. И го разбирам доста добре.
Очите на Ларарл се присвиха.
— Интересно.
— Ларарл от Шуар — изръмжа Варг. — Това е Тавар от Алера. Той е мой гадара, Ларарл.
— Както и Варг за мен — добави Тави, предполагайки, че е редно да се каже.
Ушите на Ларарл отново потрепнаха и той поклати глава.
— Тавар, нали? Демон-гадара — той погледна към масата и модела, който стоеше на нея. — Понякога си мисля, че светът се променя. А аз съм твърде стар, за да се променям заедно с него.
Той поклати глава.
— Варг, примирие за тази вечер?
— Получаваш го.
Ларарл кимна.
— Както и ти моето. Гарантираш ли за Тавар и неговите хора?
Варг погледна Тави.
— Можеш ли да дадеш думата си, че ти и твоите хора ще спазвате примирието тази вечер, стига никой да не ви заплашва?
— Разбира се — каза Тави. — Ако получим същото обещание в замяна.
— Той дава думата си — каза Варг на Ларарл.
Покритият със златиста козина майстор на войната кимна.
— И ти ще гарантираш за моята дума пред него?
Варг погледна Тави.
— Гарантирам. Ларарл винаги държи на думата си.
Тави кимна.
— Тогава така да бъде.
Ларарл кимна на останалите каними в стаята.
— Оставете ни.
Неговите офицери бързо и безшумно напуснаха стаята. Анаг излезе последен и затвори вратата зад себе си.
Ларарл прекоси стаята, приклекна до ямата с огъня и протегна ръце над нея.
— Сядайте.
Те го направиха. Тави беше благодарен на топлината на огъня. Вътрешността на командния пункт на Ларарл беше студена буквално като пещера.
— Имам много работа — каза Ларарл. — Какво искаш от мен?
— Първо, твоята защита — каза Варг. — Тук съм с почти сто хиляди от хората си.
Ларарл замръзна за секунда, сините му очи бяха приковани във Варг.
— Къде?
— В Молвар — отговори Варг. — Пристигнахме преди пет дни.
Ларарл мълча в течение на няколко секунди.
— И каква точно защита искаш от мен?
— Първоначалното ми намерение, когато пристигнах тук, беше да помоля само да ни бъде предоставено достатъчно място да слезем на сушата, докато корабите ни бъдат ремонтирани, за да се върнат в Нараш. Сега…
Ларарл кимна.
— Няма го. Нараш вече го няма. Вече няма никой друг, Варг. Всичко е…
Юмрукът му се стовари на масата зад тях и повърхността й се напука, разсипвайки зелен пясък. — Всичко, което остана, са само тези отвратителни остатъци. И тези същества. Вордите.