Фурията на принцепса

— Сигурен ли си? — попита Варг.

— Да.

— Как се случи това? — попита тихо Тави.

— Започна от Нараш — отговори Ларарл. — Жреците и техните секти сред създателите вдигнали бунт срещу кастата на воините, използвайки вордите като съюзник. Но скоро стана ясно, че жреци от други области с нетърпение вкарват ворди в земите си, за да им помогнат в собствения им бунт. Много скоро майсторите на войната във всяка област не правеха нищо друго, освен да потушават един бунт след друг.

Тави вече виждаше накъде води това.

— И щом вордът се установил във всяка област, те започнали да обръщат жреците.

Ларарл кимна.

— Глупави таурги. Сега са почти изчезнали. В течение на няколко дни всяка област беше в пламъци. Военни отряди мародерстваха навсякъде. Нямаше връзка, нямаше командване. Някои се бориха по-дълго от други, издържаха по-дълго — твоята собствена земя, Варг, издържа по-дълго от всеки друг, въпреки че отровата започна да излиза оттам. Но в крайна сметка това нямаше значение. Те паднаха. Един по един всички те паднаха.

Тави неволно потръпна и протегна ръце над жаравата.

След минута мълчание Варг каза:

— Тогава трябва да те помоля за убежище за майсторите под мое ръководство. И да предоставя воините си, за да помогна на вашата отбрана.

Ларарл изсумтя. Погледът му се насочи към Тави.

— А ти, Тавар?

— Бих искал да помоля за разрешението ви да прекарам няколко дни тук, за да попълня запасите на моите кораби и да ги ремонтирам. После възнамерявам да отплавам обратно към родината си и, ако имам късмет, никога повече да не ви притеснявам.