Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Но дори така, помисли си той, вордите се простираха до хоризонта.
Те можеха да си позволят да платят тази цена.
Но Тави не смяташе, че шуаранците могат.
— Кажи ми какво виждаш, алеранецо — тихо изръмжа Варг.
Тави хвърли поглед към сивия майстор на войната. Варг беше увит в тежкия плащ, който носеха всички воини от Нараш. Седеше на пети и плащът го покриваше напълно, предпазвайки го от ледения дъжд, изливащ се като из ведро върху покрива на кулата. Качулката напълно скриваше главата му, с изключение на върха на муцуната.
— Вордът не използва никой от обърнатите — каза Тави замислено.
Варг изсумтя и кимна встрани.
— Там.
Тави проследи посоката и насочи поглед към улицата точно зад атакуваните стени.
Там видя групи от млади каними, предимно тийнейджъри и деца, разположени на всеки десет или двайсет фута. Всички бяха въоръжени с къси бухалки и седяха на пети, скрити под наметалата си от дъжда, както правеше Варг.
— Часови — предположи Тави. — За да не позволят на обърнатите да влязат в града.
— Обърнатите миришат лошо — каза Варг. — Издават странен шум, когато се движат. Младите имат най-изострени сетива. Обърнатите са заплаха само докато не знаеш за тях. Ларарл е разположил младите по целия периметър на града.
Канимът се обърна, за да погледне Тави, очите му святкаха под качулката.
— Но ти знаеш, че не за това питах.
— Не — Тави отново обърна поглед към битката. — Вордът не използва въздушна войска. Може да пробият половин дузина дупки в укрепленията и да принудят Ларарл да се оттегли към следващата отбранителна линия. Но те просто продължават да хвърлят десетки хиляди свои войници на стените. Те чакат нещо.
Варг отново започна да наблюдава внимателно битката.
— Когато двамата бяхме млади, се опитах да науча Ларарл да играе лудус. Той отказа. Каза, че да се научиш да воюваш можеш само на война. Тези игри и книги са просто загуба на време.
Тави поклати глава.
— Той наистина ли ще нападне хората ти?
Варг кимна.
— С противник като този, способен да унищожи всички нас, той наистина е готов да екзекутира други от собствения си вид. Това ми изглежда глупаво — каза Тави.
Варг сви рамене.
— Шуар едва ли би могъл да произведе достатъчно храна, за да се издържа дори в добра година. Обикновено те внасяха храна от други области. От гледна точка на Ларарл моите хора така или иначе са обречени на гладна смърт. Това е срамен начин да умреш. Много по за предпочитане е тяхната смърт да послужи на някаква полезна цел.
— Ако бях на мястото на Ларарл, бих използвал всяко възможно оръжие, което успея да намеря, срещу такава заплаха.
— Ако ти беше Ларарл, този, от чиито решения зависи животът на децата, би използвал оръжие, за което знаеш, че може да унищожи врага. Ще бъдеш принуден да избираш кой да живее и кой да умре, алеранецо. И като се има предвид какъв е изборът — да пожертваш живота на собствения си народ или този на съседа, който също е в опасност — ти би защитил своите хора, както аз защитих моите — и Ларарл прави точно това — Варг поклати глава. — Той се страхува, че ще подкопае доверието на своите хора. Това го прави почти сляп. Той не вижда какво ще се случи по-нататък.
Тави въздъхна.
— Въпреки че току-що каза, че той възнамерява да принесе в жертва всичките ти хора, включително собствения ти син, въпреки че наруши думата си за примирие, като ни остави тук при това време, ти пак го защитаваш…
От гърдите на Варг се изтръгна заплашително ръмжене.
— Не, не го защитавам — каза канимът. — Разбирам го. Има разлика.
Тави кимна и замълча за известно време, наблюдавайки битката долу. После попита:
— Какво ще прави той по-нататък?
Ушите на Варг леко потрепнаха, което показваше, че обмисля отговора.
— Ларарл знае, че когато Сари е избягал, е взел със себе си десет хиляди воини. Той ще си мисли, че Насаг има не повече от десет хиляди под свое командване в Молвар. Въз основа на това той ще изпрати тридесет хиляди свои воини да ги нападнат и да ги принудят да се предадат.
— Те ще се предадат ли? — попита Тави.