Неспокойкото [ЛП]

— На нас ще ни се наложи да направим много жертви — продължи Аблухай. — Включително хора. Нали видя стражите по улицата? Те ще умрат! Тези стражи тук виждаш ли ги? — везирът посочи с пръст към стоящата до стените охрана. — И те също ще умрат! Битката ще бъде ужасна и кървава! А ти — кого си готов да пожертваш ти, след като ни уговаряш да се сражаваме? Да, твоите приятели, ако все още са живи, ще загинат по време на битката. Трябва да разбереш това. Отговори ми, чакам твоето решение!

Трикс мълчеше. Досега мислеше, че главното е да убеди Аблухай да се сражава и тогава нещата някак ще се наредят. А изведнъж се оказа, че това всъщност е най-простото…

— Е? — притисна го Аблухай. — Какво решаваш?

— Момчета! — внезапно възкликна султанът. — Спрете! Няма нужда от толкова болезнен избор! Няма нужда от този ужасен пламък, който ще изпепелява живи хора, няма нужда от кръвопролития! Няма да допусна това да се случи!

Слисаният везир се обърна към султана:

— Как така — няма нужда? А какво ще заповядате да правим, о, най-славни от султаните?

— Ще отворим портите на града — меко каза Абнувас. — Ще пуснем нашите братя, ще им подготвим палатки и ще организираме голям пир. Ще приемем великия магьосник Алхазаб с цялото възможно уважение…

— А после, през нощта, нашите войници ще извадят мечовете, жените ще вземат кухненските ножове — и ще накълцаме враговете! — лицето на везира светна. — Може дори още на пира да им сложим отрова…

— Не! Не! — размаха ръце султанът. — Без кръв! Ние съвсем мъдро, с пълното разбиране, че сме един народ и не трябва да се убиваме един друг, ще чуем решението на съвета на племената и ще му се подчиним.

— Но Прозрачният бог иска да завладее кралството, земите на северните варвари и Кристалните острови!

— Много тъжно — кимна Абнувас. — Но ако наистина го иска, нека завладява. Освен това, след като види мощта му, моят възлюбен венценосен брат Маркел може да промени мнението си и да се предаде.

— А витамантите?

Султанът въздъхна:

— Е, те, извинете за каламбура, вече са си отживели своето. Но ако и те променят мнението си и също се предадат…

— И ще дадеш властта на този неблагороден пройдоха Алхазаб? — все още недоумяваше везирът.

— А защо не? — сви рамене султанът. — Нека Прозрачният бог управлява целия свят. По места все ще има нужда от управители. Ако той победи и Маркел, и витамантите, и дивите северняци — значи боговете са с него и наистина заслужава тази власт.

Везирът се замисли за момент. После се усмихна. После погледна тъжно към Трикс.

— Мекота и податливост… Не се бий с непреодолима сила, а й отстъпи, но като я отклониш встрани… Разумно, не намираш ли? Но виждаш ли какво се получава, млади човече? Съжалявам, но ще трябва да заповядам на стражата да те арестува. Прозрачният бог ще бъде трогнат, ако му предадем терориста.