![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— Не, не, не! — отново размаха ръце Абнувас. — За съжаление Прозрачният бог едва ли ще бъде удовлетворен от такава малка жертва. Страхувам се, че ще трябва да заповядам на стражата да арестува Трикс… — той въздъхна. — А също така и теб, мой хитри везире, както и теб, мой коварни шуте… тоест тези, които узурпираха моята власт и ми пречеха да се примиря с Прозрачния бог…
— Абнувас! — възкликна Сутар и буквално загуби дар слово. Но в погледа му, насочен към султана, по някаква причина имаше повече възторг и радост, отколкото страх или объркване.
— Да ме арестуваш? Мен? — избухна в смях Аблухай. — Знаеш ли, о, най-наивен от султаните, наместникът на Прозрачния бог може да бъде и везир, а не султан!
— Така си и мислех — въздъхна султанът. — Измяна… змия, свита в пазвата ми… Момчета, арестувайте предателите!
— Стража, арестувайте султана! — изрева везирът.
Единият от стражите, съдейки по скъпите броня и оръжия — командирът, махна с ръка. Стражите тръгнаха напред и две силни ръце се стовариха върху раменете на везира.
— Защо? — изкрещя везирът, опитвайки се напразно да избяга. — Но защо, подли предатели? Аз ви наех на служба, аз ви плащах със злато!
Султан погледна командира на стражата и каза:
— Ал-Рустем, благодаря ти за службата. Как е дъщеря ти, оздравява ли?
— Благодаря ви, о, най-добри от султаните — каза командирът, пречиствайки гърлото си. — Лекарят помогна, благодаря.
— А ти как си, Гилим? — продължи султанът, обръщайки се към по-възрастния страж. — Довърши ли строежа на къщата?
— Благодаря ви, о, най-добри от султаните! — отвърна стражът. — Жена ми ви благодари за прекрасния килим, който подарихте за новата къща!
Султанът отново погледна онемелия везир и каза:
— По-добър трябва да си с хората, по-добър…
— Момчето е пораснало — внезапно каза Сутар. — О… не очаквах да доживея този ден. Момчето е пораснало! Истински султан!
Абнувас кимна. И със съжаление каза:
— Не ме мрази, Сутар. Но ти ще вървиш в комплект с везира и магьосника, всички знаят, че вие двамата управлявахте от мое име. Нищо лично!
— Разбирам — кимна Сутар. — Не от вчера съм в двора.
— Да, арестувайте и магьосника! — напомни султанът. — Вържете го и му запушете устата, това е много важно! А принцесата… заведете я в покоите ми.
Едва тогава Трикс се опомни. Помогна му фактът, че стражите все още се страхуваха от чуждоземния магьосник и не бързаха да го арестуват. Честно казано, повечето от тях се втурнаха към Тиана, за да я заведат в покоите на султана.
— Невидимият щит отхвърли всички атакуващи стражи! — извика Трикс, импровизирайки в движение. Щитът се получи малко по-различен, не отхвърли стражите, а само ги забави. Но Трикс не остана да чака промъкването им през магическата завеса, хвана Тиана за ръка и се втурна към прозореца. Един страж все пак успя да се вкопчи в ръката на принцесата, но тя ловко го ритна в корема — и той падна със стон.
— Къде се научи да риташ така? — попита Трикс, докато скачаше на ниския перваз на прозореца и издърпваше Тиана при себе си.
— В часовете по семеен живот за благородни момичета!
С ритник (честно казано, доста по-малко професионален) Трикс разтвори крилата на прозореца. Част от цветното стъкло се счупи и полетя надолу. Трикс проследи полета на парчетата.
Високо…
Разбира се, опитен магьосник може да състави заклинание, което напълно да погаси силата, с която човек пада отвисоко. Но подобни заклинания бяха използвани толкова често, че той нямаше никаква вяра в тях — в което много магьосници се убеждаваха твърде късно.
За щастие Трикс навреме си спомни думите на везира за метода, който Абнувас беше избрал, за да се противопостави на Прозрачния бог.
— Въпреки гравитацията, скочилите от прозореца магьосник и принцеса не полетяха надолу! — обръщайки се към стражата, обяви Трикс. — Ъгълът на движението им се измести значително и те стремително се плъзнаха надалеч, над градината, над оградата — снижавайки се бавно, подобно на деца, които се пързалят по ледена пързалка! — по лицата на стражите се изписа пълно неразбиране и Трикс бързо се поправи: — Подобно на нещастни пътници, плъзгащи се по голяма пясъчна дюна!
Стражите радостно закимаха и Трикс, продължавайки да стиска ръката на Тиана, прекрачи в празното. Принцесата затвори очи от страх, но въпреки това направи крачката.