Неспокойкото [ЛП]

— Като така преди сто години? — изуми се Трикс. — Нали каза, че седиш в тази лампа от три хиляди години!

— Между другото, три хиляди шестстотин и деветдесет — поправи го Китап. — Да, така е. И какво?

— Как тогава си можел преди сто години…

— А кой ти каза, че седя само в една лампа? — усмихна се джинът. — Ха, ама ти сериозно ли мислиш, че се превръщам в малка топчица и се намъквам вътре в лампата, за да дремя нещастно незнайно колко години в очакване на нов господар? Класният квалифициран джин обслужва от половин дузина до стотици лампи! Някои от тях всъщност са извадени от обращение — лежат на дъното на морето, погребани са в пясъка, зазидани са в древни гробници заедно с господарите си… Лампата е по-скоро нещо като врата, мой малки магьоснико. А врати в дома може да има много.

— И много ли лампи обслужваш ти?

— Осемнадесет — неохотно каза Китап. Погледна обувките. Въздъхна: — Добра изработка. Днес вече не шият така… Хей, а може би все пак да ви телепортирам до двореца на султана?

— А какво ще кажеш за опасностите? — ухили се Трикс.

— О, стига… — джинът махна с ръка. — Ще положа максимални усилия да ги избегна. Всичко е честно, още сега ще се озовете в градините на дахрианския султан, живи и здрави. Залагам си зъба!

— Жал ти е за обувките? — осъзна Трикс.

Джинът се поколеба.

— Тогава телепортирай, но внимателно и безопасно! — заповяда Трикс и здраво хвана ръката на Тиана.

Китап вдигна ръка и щракна с пръсти.

— И не е нужно да ни изтръгваш косите… — започна Трикс и изведнъж осъзна, че стои не на пясък, а на трева, и около него са не древни руини, а цъфтящи дървета и чува не воя на вятъра, а ромона на вода.

Тиана стоеше до него, а Китап, усмихнат, се носеше във въздуха до тях.

— Ура! — изкрещя Трикс. — Получи се!

— Желанието е изпълнено, господарю мой и повелителю — каза Китап и се прозя.

— И още три мои желания, джине, не забравяй! — напомни Тиана.

— Разбира се, разбира се — кимна джинът. — Вземи лампата в ръка и нареждай.

Тиана се огледа.

— А къде е лампата?

— Ой! Колко жалко! — плесна с ръце Китап. — Е, какво да се прави, лампата май остана в пустинята! Нищо, прелестна госпожице, вие можете във всеки един момент да я вземете и да заповядвате. Разбира се, ако привечер лампата не бъде засипана с пясък.

— Все пак не е честно — въздъхна Тиана.

— Дете — каза джинът. — Не съжалявай. Ние, джиновете, винаги правим така, че само едно, последното желание, да се изпълни. Ако бях зъл джин, тогава щях да се измъкна и от третото желание на Трикс, и от първите две твои. Но аз съм добър и за пореден път не се подигравам с хората. И така… бих се радвал да ви видя отново, винаги съм готов да служа…