Неспокойкото [ЛП]

— Искам, Китап, да доставиш мен и Тиана в град Дахриан, столицата на Самаршан, в градините на султанския дворец и да ни доставиш възможно най-бързо, без да причиняваш никаква явна и неявна вреда, скрита или открита, а напротив, внимателно да избягваш всички възможни опасности, които могат да възникнат по пътя и при пристигането в Дахриан.

Джинът се замисли. После каза:

— Тук има някакво противоречие, господарю и повелителю. Силата ми е голяма, но не е безкрайна. По пътя може да срещнем опасности, които да не мога да предотвратя. Моля те да уточниш кое е по-важно — скоростта на придвижване до Дахриан или вашата безопасност по пътя?

— Безопасността — твърдо каза Трикс.

Китап се ухили:

— Тогава да вървим!

— Какво, пак ли? — изкрещя Трикс.

— Разбира се! Ходенето е най-безопасно. Ще видим навреме всички опасности и ще успеем да ги избегнем. Нито летящият килим, нито обувките-скороходки, нито омагьосаните карети са абсолютно безопасни.

— А телепортацията? — възмути се Трикс.

— Още повече! Знаеш ли колко случаи има, при които магьосникът се телепортира на опасно място?

— Не можем да вървим пеша — каза Трикс. — Ще умрем от глад, жажда и жега. А ти си длъжен да ни предпазваш от опасности!

Китап въздъхна:

— Какво пък. Ще нося чадър над вас. Също така ще ви давам вода и хляб.

— Прекалено е далече! — поклати глава Трикс.

— Отказвате се? — ухили се Китап. — Желанието е анулирано! Остана ви третото, последно желание.

— Как не те е срам! — възмути се Тиана. — Изглеждаш толкова симпатичен младеж, а си зъл!

— Аз не съм младеж, аз съм джин — Китап разпери ръце. — Разбери го най-накрая, мило момиче! Ние, джиновете, сме толкова могъщи, че нашата сила е опасна за хората. Именно затова ни е в природата да се опитваме по всякакъв начин да избегнем изпълнението на желанията… или да ги изпълним погрешно. В противен случай хората, в чийто ръце попадне лампа с джин, отдавна биха управлявали целия свят!

— Но ние изобщо не искаме да управляваме целия свят! — възкликна Тиана. — Ние просто искаме да се измъкнем от пустинята!

— Разбирам — въздъхна Китап. — Но тук не може да има компромиси. Отначало „просто да се измъкнем“, после „само три торби злато“, накрая „могъща армия от механични войници“… И ще стане каквото ще стане!

— Няма смисъл да го молиш — измърмори Трикс. — Никакъв силен джин не е той. Мисля, че е просто един слабак, който не може да ни закара в Дахриан!

Китап избухна в смях:

— Е, да, о, да! Още в първи клас сме го учили този фокус. Не можеш да ме изпързаляш!