Неспокойкото [ЛП]

— Или са мъртви — въздъхна Тиана.

— Не, не, не може да бъде! — пламенно възрази Трикс. — Дори не бива да си го помисляш. Сигурен съм, че Алхазаб ги държи в плен.

Тиана въздъхна, но не каза нищо.

— Изброих всичко лошо — поясни Трикс. — А сега доброто. Първо, аз съм жив. Второ, видях Прозрачния бог и се уверих, че обикновеното магьосничество не го лови. И трето, сега с мен си ти. Ще кажа на везира, че си влиятелна принцеса и… — той въздъхна, — почти снаха на Маркел. Тогава той ще те изслуша внимателно и ако го посъветваш да се сражава, везирът ще се сражава. Вероятно. А султанът прави всичко, което везирът реши.

— Не се доверявам на крале и султани — каза Тиана. — И още повече на везири. При тях винаги държавният интерес е преди всичко.

— Това е добре. Сега техният интерес е да защитят своя народ и трона.

Тиана въздъхна.

Приближавайки двореца, те се натъкнаха на стражи, скучаещи в сянката на дърветата. При разпознаването на Трикс те не само скочиха, но и се поклониха — славата му явно беше проникнала във всички слоеве на населението. Единият веднага се втурна към двореца да уведоми султана, а другите двама ги поведоха към стаите за гости.

Трикс нямаше търпение да поговори с Аблухай, но забелязвайки погледите, които стражите неволно хвърляха към Тиана, забърза към стаите за гости. В нощница младото момиче изглеждаше твърде разтърсваща гледка за скромните самаршански стражи.

— Това е прекрасната принцеса Тиана, бъдещата снаха на крал Маркел. Нека донесат достойни за нея дрехи — нареди Трикс, без да навлиза в излишни обяснения.

Единият страж се втурна да изпълни заповедта, а третият, със забит в земята поглед, все пак ги заведе до стая за гости — просторна зала, с покрит с килими под, разпръснати навсякъде бродирани възглавници и ниски масички с плодове.

— А за мен — студена вода с лимон — помоли Трикс. Последният пазач хукна да изпълни нареждането.

Оставени сами, Трикс и Тиана почувстваха неочаквана неловкост. За щастие, след няколко мига в стаята нахлуха слугини, понесли в ръце купчини пъстри одежди. Като цъкаха с език и гледаха неодобрително Трикс, момичетата отведоха Тиана в друга стая. Трикс сви рамене, пристъпи до прозореца и измърмори:

— Аз какво? Изобщо не се сетих, че Тиана ще е неглиже… а и въобще не съм я гледал… почти.

Появи се слуга, който донесе кана със студена вода и чиния с нарязани лимони. Трикс си напълни чашата, изстиска вътре половин лимон и се заслуша. От съседната стая се разнесе веселият смях на слугините и удивеният възглас на Тиана.

Къде още се бавеше Аблухай?

— Трикс!

Обръщайки се, юношата се взря в Тиана. Хлъцна и едва не се обърна пак.

Тиана, разбира се, беше преоблечена. Но в резултат на това изглеждаше още по-малко облечена от преди: носеше полупрозрачни шалвари от шифон, коремът й беше открит така, че пъпът се виждаше, а ризата от тънък цветен воал скриваше далеч по-малко, отколкото скромният кралски лен. Само обувките — с извити носове, украсени с искрящи камъни и златна бродерия, бяха повече или по-малко благопристойни.