Остриетата на Кардинала [bg]

Там имаше останки от зарязан строеж, огромно скеле беше издигнато до третия етаж на недовършеното здание. Марсиак хвана Сесил за ръката и ѝ помогна да се закрепи на скелето. Появи се наемник. Гасконецът извади рапирата си и започна ожесточен дуел. Двамата се сражаваха върху самия край на покрива. Те се движеха напред-назад, изправени между небето и бездната. Керемидите под нозете им подскачаха, падаха на скелето и оттам се натрошаваха на хиляди парчета на двора, петнайсет метра по-надолу. Най-накрая, след като отрази един силен удар, Марсиак улови противника си и се опита да го прехвърли през рамо, но маневрата му не успя. Той изгуби равновесие и при падането си повлече и наемника. Двамата мъже се изтъркаляха и изхвърчаха от покрива. Пред погледа на Сесил, която едва се сдържа да не извика от ужас, те паднаха на горното ниво на скелето и след това се изтърколиха на долното. Ударът разклати цялата структура, която като по чудо издържа. Дъските се пропукаха. Чу се силен грохот, сякаш нещо много лошо щеше да се случи.

Макар и замаян, Марсиак пръв скочи на крака. Той потърси рапирата си, видя, че тя е в дъното на двора, и с ритник под брадичката довърши противника си, който тъкмо се опитваше да се изправи. След това нареди на Сесил да го последва, като се спусне по пречупената в средата конструкция. Държеше я за ръка, успокояваше я с поглед и заедно те продължиха надолу, като непрекъснато изпитваха панически страх, че старото скеле може да се стовари отгоре им.

Вече на земята, установиха, че дворът има един-единствен изход: мрачен пасаж, от който изникнаха трима наемници. Един от тях насочи пищов към бегълците. Марсиак закри девойката с тяло и обърна гръб на стрелеца. Прозвуча изстрел. Куршумът засегна рамото на гасконеца, който стисна зъби и избута Сесил зад каруца, пълна с бъчви вино. Той побърза да вземе рапирата си, която лежеше в калта, и точно навреме се изправи срещу нападателите си. Сражаваше се концентрирано и ожесточено, без да отстъпва нито крачка, тъй като се страхуваше, че може да изложи спътницата си на опасност. След това, когато изглеждаше, че не може да повали наемник, без друг да се изправи веднага срещу него, се реши на отчаяна атака. Закла първия с кинжала си, помете втория с удар с лакът в слепоочието, изрита третия в слабините и заби рапирата си до дръжката в гърдите му.