Остриетата на Кардинала [bg]

— Задачата ми е да ви пазя. И точно това се опитвам да сторя.

— Задача ли? Кой ви я е възложил?

Гасконецът беше добър играч.

— Мъжът, който току-що ви напусна — заяви той. — Кастила.

Произнасянето на това име възбуди още по-силно подозрение у девойката.

— Кастила ли?… Той… Той не ми е казал нищо такова.

— Не искаше да ви тревожи излишно. Плати ми и нареди да не се показвам пред вас.

— Лъжете!

С рязък жест той хвана китката на младата жена и без да ѝ отнема оръжието, я обърна към себе си. Притисна я здраво, като внимаваше да не ѝ причини болка.

— Сега ме чуйте добре. Нямаме време. Наемниците се готвят да ви отвлекат. Не зная кои са. Не зная какво точно искат. Зная само, че няма да ги оставя да си разиграват коня. Но вие трябва да имате доверие в мен!

Когато произнесе тези думи, пантите на партера започнаха ужасяващо да скърцат.

— Чувате ли? Те вече са тук… Сега разбрахте ли всичко?

— Да — отговори с треперещ глас девойката.

Той я пусна, завъртя я, сложи ръцете си на раменете ѝ и впи поглед в очите ѝ.

— Кажете ми името си.

— Сесил.

— Имате ли друго оръжие, освен тази играчка?

— Пищов.

— Изправен и зареден ли е?

— Да.

— Чудесно. Вземете го и сложете пелерината си.

Без да чака повече, той напусна стаята и тръгна към стълбата. Наостри слух и дочу, че някакви мъже се изкачват нагоре в индианска нишка, колкото е възможно по-тихо. Изчака първия да се появи на площадката, и като изскочи от сянката, го халоса с табуретка по лицето.

Човекът тръгна да пада, повлече другите и предизвика паника. Разнесоха се викове, а наемниците се търкаляха надолу по стълбите. За да завърши делото си, Марсиак хвърли на сляпо табуретката и вдигна страхотен шум.

Сесил се присъедини към него, облечена с голяма пелерина с качулка. Той я отведе към един прозорец и го отвори. Гледаше към странична уличка, на по-малко от метър от някакъв балкон. Гасконецът помогна на младата жена да премине от другата страна и след това я последва. От балкона се изкачи на покрива и протегна ръка в празното пространство. Сесил я пое и се опита да се покатери нагоре точно когато един от наемниците се появи на прозореца. Мъжът искаше да я дръпне за роклята, но ноктите му само се плъзнаха по плата. Младата жена извика. Тя блъсна, без да иска, Марсиак и той залитна назад, а Сесил се стовари върху него.

— Как сте? — запита той.

— Добре.

Двамата се изправиха.

Един наемник вече беше излязъл на балкона. Готвеше се да поеме към покрива, когато гасконецът го изненада с жесток ритник, който разби брадичката му, и той се строполи шест метра по-долу.

Без да изпуска ръката на Сесил, Марсиак се втурна из лабиринта от покриви. Прозвуча изстрел и един куршум се заби в комина, зад който се скриха. Чуваха наемниците, които се събираха и организираха преследване — някои по покривите, други по улиците. Бегълците продължаваха да тичат, приличаха на изгубени деца под звездното небе. Стреляха напосоки, но Марсиак разбираше, че трябва да вземе съдбоносно решение. Рано или късно, се налагаше да слязат долу. Иначе рискуваха да се изправят пред непреодолима бездна, затова се насочиха към дълбоката и черна кал на някакъв вътрешен двор.