Отровени [bg]

— О, не е мъртва.

Спенсър потрепна. Лицето на Грег беше в профил, осветен от огъня.

— Моля? — попита тя.

Той се обърна с лице към нея. Изражението му беше странно спокойно, всички следи от тревога бяха изчезнали.

— Казах, че не е мъртва — повтори той и се усмихна. — И със сигурност идва за теб.

Сърцето на Спенсър подскочи. Тя се отдръпна от Грег и се плъзна назад по дивана.

— К-какво?

Грег се усмихна любезно.

— Трябва да ти благодаря, Спенсър. Чудех се дали има камери. Мислех си за това вчера, докато бях там.

Спенсър примигна. Мислите препускаха в главата й.

— Какво имаш предвид под това вчера?

Той плъзна ръка по облегалката на дивана.

— Онзи, когото видя пред къщата, не беше Доминик. Той дори не съществува.

Спенсър скочи на крака; повдигаше й се.

— Р-разбира се, че Доминик съществува. Той не спира да ми изпраща имейли. Видях го по време на дискусията в Ню Йорк.

Грег просто се усмихна.

— Това беше един приятел, когото помолих да ми помогне онази вечер. А онези имейли? Аз ги писах. — Той погледна към небето. — Мислиш се за страхотна, но не си. Ти си просто една позьорка и скоро хората ще го разберат.

Сърцето й биеше ускорено. Тя се отдръпна от него.

— Ти си Доминик? Защо?

— Защото трябваше да ми се довериш, трябваше да създам заплаха, за да ме допуснеш до себе, си. — Той гордо скръсти ръце на гърдите си. — И абсолютно се получи. Ти ми каза всичко, което исках да знам.

Стомахът й се сви, точно както онзи път, когато колата й поднесе в една дъждовна буря и една не се блъсна в мантинелата.

— Ти си от Котетата на Али — прошепна тя.

Той се ухили.

— Тя много ще ме обича заради това.

Тя. Спенсър го очакваше, но въпреки това притисна длан към устата си.

Грег стана от дивана и пристъпи към нея със същата странна усмивка. Спенсър се отдръпна назад, като едва не се блъсна в камината. Пристъпи вдясно, избягвайки на косъм дървения бюфет. Грег я последва с изпънати рамене и студени очи. С един скок щеше да я събори на земята. На какво бе способен? Какво му беше заповядала Али?

— Ти познаваш Али — прошепна тя с треперещ глас. — Наистина си разговарял с нея.

Грег поклати глава.

— Никога очи в очи. Но да. И я харесвам.

— Защо? — едва не изписка Спенсър.

— Защото е очарователна. И загадъчна. И красива.

Това беше най-лудото нещо, което Спенсър беше чувала някога.

— През цялото време… това е била причината да искаш да ме опознаеш? — Очите й се напълниха със сълзи. — Защото тя те е накарала?

Грег изсумтя.

— Тя ми каза, че лесно се привързваш. Каза, че си емоционална.