Отровени [bg]

— Гадна работа — рече Ариа с тих глас. Но мислите й все още бяха насочени към Ноъл. Той я беше последвал тук и я беше целунал. Дали през цялото време беше мислил за нея? Или когато я беше видял в стаята, облечена с роклята, която бе носила на една среща с него, това беше върнало спомените и копнежа?

— Ариа?

Тя се сепна. Спенсър сочеше чантата й.

— Телефонът ти звъни.

Екранът светеше; Ариа бе потънала до такава степен в мислите си, че изобщо не му беше обърнала внимание. На екрана се виждаше номер с код 212. Ариа преглътна и отговори.

— Ариа Монтгомъри? — разнесе се непознат глас. — Името ми е Франк Бренър. Обаждам се от „Ню Йорк Поуст“.

Ариа прокара пръсти през косата си.

— Съжалявам, в момента не мога да давам интервюта.

— О, аз не се обаждам за интервю. — В сериозния му глас се промъкна мазна нотка. — Обаждам се за коментар по номера, който господин Джон Карутърс твърди, че сте му изиграла.

Ариа примигна. За момент не можа да си спомни кой е този господин Карутърс. След това се сети: портретът на Али.

— Моля? — рече тя. — Какъв номер?

— Той твърди, че не е купувал ваша картина. — Гласът на господин Бренър звучеше развеселено.

— Какво?

— Намирал се е в Африка, когато картината е била продадена. Очевидно я е купил някой, който се е представял за негов асистент. Но не е бил истинският му асистент.

Ариа закрачи из малкото помещение.

— Но на мен ми платиха. От сметката на Карутърс.

— Не. Карутърс провери счетоводните си книги. В тях не е отразена тази трансакция. Той твърди, че някой друг е платил и просто е използвал името му. Каза, че никога не би купил подобен портрет — мисля, че точните му думи бяха „крещящ и обезпокоителен“.

Стомахът на Ариа се сви.

— Така ли каза?

— О, да.

Ариа се притесни от веселите нотки в гласа на репортера. Опита се да събере всички парчета от пъзела, но мислите й бяха объркани заради случилото се с Ноъл, а сега и това. Какво ставаше тук?

— Но… защо му е на някой друг да плаща толкова много пари за тази картина и после да заяви, че господин Карутърс я е купил? — попита бавно тя. — Защо не са дали собственото си име?

Смехът на господин Бренър беше остър и леко неприятен.

— Надявах се вие да ми кажете, Ариа. Вярно ли е, че сама сте се обадили и поръчали картината, представяйки се за асистент на господин Карутърс? И сте платили от частната си сметка?

— Разбира се, че не! — извика Ариа. — Не разполагам с толкова пари. А и майка ми разговаря с асистента. Едва по-късно ми каза за продажбата.

Репортерът се засмя.

— Предполагам, че затова ви наричат Малка сладка лъжкиня. Значи мога да напиша, че сте организирали цялата история?